Днес ще ви запознаем с една от най-одумваните дами в Царска България, за която са се носили митове, легенди и завидно количество клюки. Разбира се, дори и в онези времена, това е част от проклятието на красивите жени. Истината е, че Султана Рачо Петрова е една от истинските първи дами на българското висше общество – интелигентна, светски изискана и привлекателна. Жената с най-модните тоалети и кукленски красиво лице в много случаи е била по-храбра и по-прозорлива от министрите и генералите на своето време.
Родена е през 1869 година в Тулча, Румъния, където по това време живеят родителите ѝ. Султана Минчевич е правнучка на един от най-големите богаташи в страната - търновския търговец Хаджи Минчо. Баща ѝ пък е завършил медицина в Париж и е първият директор на Александровска болница. Майка ѝ също е от знатен род, обаче умира на 27-годишна възраст, заради което, още преди Освобождението, баща ѝ праща Султана да учи в Кралския френски пансион в Букурещ.
ЙОРДАНКА ФИЛАТЕРОВА: ПЪРВАТА "ГОСПОЖА" НА СОФИЯ
През юли 1885 година бащата Пантелей Хаджиминчевич се мести да живее в София заедно с децата си. Идвайки от добре уредената Тулча, Султана трудно преживява културния си шок от София - мръсно, вонящо и кално село. Тогава на “картата” се появява 24-годишният Рачо Петров, който, макар и твърде млад, вече е началник на Генералния щаб на армията. Връзката им далеч не започва гладко, защото Султана е разглезена и капризна, не приема Рачо на сериозно, а на всичкото отгоре обича и да флиртува. Оттук нататък постоянните сцени на ревност и оправданията на Султана съпътстват неизменно двамата млади. В крайна сметка, всички тези семейни проблеми карат и Рачо „да кривне от правия път”.
Княз Фердинанд, който се е отличавал с вкуса си към всичко красиво, веднага забелязал съпругата на адютанта си и задължително я канел на всички светски мероприятия в двореца.
През 1901 година Рачо Петров е назначен за министър-председател на служебно правителство, превръщайки Султана в първата дама на държавата. Тя често урежда сбирки на политическия и културния столичен елит. През 1904 организира Комитет на софийските дами, чиято цел е да подпомогне руските войници по време на Руско-японската война.
Султана се развихря и показва пред цялото общество своята разкрепостена натура. Тя си позволявала да употребява пудра и червило - нещо, което по онова време нито една българка не прави. Сядала редом с мъжете и заедно с тях пушела цигари. По френски маниер премиершата въвежда за пръв път у нас модата на частните салони и соарета.
През годините престижът на семейството е сериозно наранен от скандали и обвинения в злоупотреби. На 19 ноември 1919 Духовният съвет при Софийската митрополия разтрогва брака „по вина на съпругата“. Пред съда Рачо Петров представил любовни писма, писани от Султана до различни мъже, а също и нейни голи снимки, правени в двореца на цар Фердинанд в Евксиноград и на плажа в Остенде заедно с румънския принц Карол. В неравната битка тя е сразена напълно. Тя губи 366 млн. лева и фамилията си. Това обаче не слага край на одумването им в светските хроники.
