Може би малцина са чували името на Йорданка Филаретова, освен ако не са минавали по столичната улица, носеща името ѝ. Дамата, родена през 1843 година, е спътничката в живота на големия български възрожденски просветен деец и общественик Сава Филаретов.
Йорданка Филаретова е родена в заможен, почти аристократичен, стар софийски род. Тя е известна като първата софиянка, която хората нарекли "госпожа". Баща ѝ Никола Иванов се занимава с търговия и подпомага инициативи, свързани с духовното развитие на българите през 60-те и 70-те години на XIX век. Атмосферата в дома оказва силно въздействие върху характера на младото момиче. През 1857г просветният деец Сава Филатеров идва в София като главен учител в класното училище, а по-късно по негова инициатива е отворено и девическо училище, където младата Йорданка е сред първите ученички. През 1860 г. тя се омъжва за Филаретов и ражда синът им Владимир.
5 БЪЛГАРКИ, КОИТО СА СЕ БОРИЛИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НИ
Уви, много рано Йорданка остава вдовица – едва на 20 години. Първоначално живее в чужбина, но през 1869г се завръща в София. Живее и работи със самочувствието на уважавана вдовица от приятелите на съпруга си, в това число и от руското представителство, което ѝ отпуска руска пенсия от 400 рубли годишно. Участва в обществено-културния и просветен живот на София. Включва се в революционното движение и според някои сведения укрива самия Васил Левски.
Йорданка основава Женско благотворително дружество "Майка" в София, на което с прекъсвания е председателка повече от 20 години. Организация, която участва в социалния живот до 40-те години на ХХ век. При освобождението на София в нейния дом е организиран военен лазарет с английска помощ, чрез лейди Странгфорд и е посетен лично от генерал Гурко. След година-две, 1881 г., след продължително лечение, не само в България, Йорданка Филаретова остава и без най-скъпото в живота си - сина си Владимир.
Скръбта е голяма, неописуема. Това е последният подтик, който кара Филаретова да се отдаде на благотворителна дейност.
Йорданка Филаретова дарява за строеж на училището средствата, заделени за образованието на починалия ѝ син. С този капитал се построява сграда и през 1893 г. се открива Девическо стопанско училище, носещо името на княгиня Мария Луиза.
В края на XIX и началото на XX век Филаретова видимо се оттегля от обществената сцена. През 1902 г. с разрешение на Софийския митрополит отива да живее в Кремиковския манастир. Изготвя завещание, според което оставя на храма „Свети Крал” (днешният храм „Света Неделя“) всички свои недвижими имоти и средства.
