В България наистина има десетки, дори стотици личности, които чрез своите революционни подвизи, напредничаво мислене и саможертва са оставили ярка следа в историята. Както може би ви е направило впечатление, в голям процент от случаите говорим за мъже. Истината е, че България може да се похвали и с не малко смели българки, които биха могли да послужат за вдъхновение и в наши дни. Днес ще ви запознаем с историята на една удивителна карловка, Анка Ламбрева, която е пътешественичка, медицинска сестра, писателка, лекторка, родолюбка.
МАРА БЕЛЧЕВА: БЪЛГАРСКАТА РЕВЮЛЮЦИОНЕРКА, КОЯТО ИЗВЪРШВА ПРЕВРАТ
Анка е родена през далечната 1895 г. в големия, но беден Пиперков род. Семейството имало 5 деца и живеели доста бедно. Когато завършва 7-ми клас, Анка решава да продължи образованието си в Пловдив. Баща ѝ няма възможност да я издържа в Пловдивската гимназия и затова малката дама решава да живее в пансион и допълнително да работи като слугиня. „На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!“, зарича се тя и успява.
Година и половина учи медицина и работи като чиновничка в застрахователна компания в София, за да се издържа, но точно тогава умират един след друг нейните родители и тя се принуждава да напусне столицата, за да издържа своето семейство в Карлово, където става учителка. От своя приятелка в Пловдив разбира, че богат американец набира желаещи да учат в американския медицински университет в Цариград и тя заминава за там. След като се изучава и започва да упражнява професията си край Босфора, Анка се запознава с господин Тейкън, който се лекува в нейната болница. Благодарение на навременната ѝ намеса при нощно дежурство Анка спасява живота му и той отново се изправя на крака. След 5 години Тейкън издирва своята спасителка и я кани в град Дънидин, Нова Зеландия, за да се грижи за болната му дъщеря. Така през март 1928 година младата жена тръгва на път към другия край на света. Пътуването трае 3 месеца, през което време тя посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия.
Легендарни са нейните сказки в Нова Зеландия, с които популяризира българската история и култура, дори основава безплатен кръжок по бродиране, в който англичанки, американски се учат на български шевици. През 1929, водена от носталгия, решава да се върне в България. Пътуването ѝ се превръща в истинска приказка. Тя се спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. По време на това околосветско пътешествие тя става първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша. От Париж с влак заминава за Германия, а оттам с параход по Дунав през зимата на 1930 г. стига до Видин и продължава за своето любимо Карлово.
В средата на 30-те години на миналия век Анка Ламбрева се озовава в Иран. Тя се движи в средите на интелигенцията и елита на заможните англичани. Въпреки че е материално обезпечена, водена от своя алтруизъм, не престава да работи като болногледачка, директор на болница, учителка и директорка на училище. В началото на Втората световна война външният министър я убеждава да се откаже от българското си поданство и да осъди България, но тя като истинска родолюбка гордо отказва. Отказът ѝ обаче не остава ненаказан – тя е изпратена в концлагера „Мио-Мие“ в Ливан. На това място се запознава с младия персиец Райян Ахмад Дин, който по-късно се превръща в неин съпруг. Двамата осиновяват момченце, Килмарс, и продължават да обикалят света, след като преустройват 3 села в Иран.
След смъртта на съпруга си през 1970 г. се завръща в България, вече 75-годишна. Прави много дарения на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в Карлово.
