Всеки народ има свои национални герои, пред които се прекланя. В България наистина има десетки, дори стотици личности, които чрез своите революционни подвизи, напредничаво мислене и саможертва са оставили следа в историята. Както може би забелязвате, в голям процент от случаите това са мъже. Истината е, че България може да се похвали и с не малко смели българки, които биха могли да послужат за вдъхновение и днес. Вече сме ви разказали историите на Екатерина Каравелова, Дора Габе, Мара Белчева, а днес ще ви запознаем с невероятния живот и на Мара Бунева.
Мара Бунева е родена между 1900 и 1903 година, според различните източници, в Тетово, където получава основното си образование. В Скопие тя завършва средното си образование, а в Солун успява да придобие професия на шивачка. Въпреки смутните години, Мара успява и да получи висше образование в Софийския университет. Омъжва се за офицера от българската армия ротмистър Иван Хранков. Привлечена от брат си Борис Бунев в редиците на ВМРО, тя заминава през 1926 г. за Тетово, откъдето се насочва към Скопие и започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
През 1926 г. Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 г. се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич - юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за процесът, който води срещу български студенти, членове на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация (ММТРО). Смята се, че именно той е разпореждал всички наказания като стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне на живи младежи заради българското им самосъзнание. Завършва Мара съвсем целенасочено се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.
Името на Мара Бунева днес е символ на българщината в Скопие. Тя е само на 26 години, когато на 13 януари 1928 г извършва така известния атентат срещу Велимир Прелич. Мара Бунева го разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на река Вардар. След това прави опит да се самоубие, но умира на следващия ден от раните си в болница. Когато на местопрестъплението пристига сръбски офицер и пита защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря „Заради мъченията, които той извърши над моите братя българи. Защото обичам отечеството си.“
