Всеки може да се почувства слаб и безпомощен. Няма как непрекъснато да бъдем силни, това не е реално.
Може да се разхождаме с всички тези маски, да се крием от света и да не позволяваме да се нараним, но когато се приберем, всички маски падат и ние сме голи - сами с мислите и истинските си емоции. Тогава знаете, че можете да се разпаднете. Знаете, че никой няма да види вашата слабост.
Можете да затворите вратата на спалнята и да плачете сама, между четири студени. Те няма да кажат на никого. Те мълчаливо ще ви аплодират и вие ще продължите напред.
Позволено е да плачете без причина. Трябва да пуснете онези мъгливи емоции, които ви притесняват. Те ви карат да се чувствате некомфортно. Те са облаците, които боядисват слънчевия ви ум в черно.
Позволено ви е да плачете над миналото си. Разрешено е да не пускате някои неща. Трябва да ги извикате и след това да ги пуснете. Това ще бъде вашият край и ново начало. Може би не сте имали шанса да завършите тази глава от живота си. Може би сега е моментът да го преодолеете.
Не се срамувайте, ако нямате с кого да споделите болката си. Имате себе си. Можете да я споделите със себе си. Вие сте този, който познава себе си най-добре. Този, който най-добре знае пътя си около сърцето и ума си. Вие можете да се справите.
Не се срамувайте да крещите и ридаете на възглавницата, така че никой да не ви чува. Всеки плаче понякога, това е нещо естествено, нещо човешко.
Позволено ви е да лъжете, че сте добре. Трябва да лъжете, защото носите силната си маска. Трябва да се усмихвате пред хората, когато всичко, което искате да направите, е да се заровите дълбоко в най-тъмния ъгъл на стаята си и да плачете.
Позволено ви е да останете в банята, гледайки огледалото и гледайки кървавите си очи, опитвайки се да се успокоите, защото трябва да влезете в стая, пълна с хора, които ще забележат, че плачете.
Ще измиете лицето си и ще се опитате си сложите пак онази усмивка.. която виждат хората. И дори ако някой ви попита как сте, ще казвате, че сте добре.
Но няма нищо лошо да се изповядаш пред някого да покажеш, е те боли. А той да ти предложи помощта си, рамото си. Всички имаме нужда от това. Всички сме хора, всички имаме емоции и всички имаме нужда от помощ. Както аз, така и вие. Това не ви прави слаби!
Позволено ви е да се скриете под създадената от вас маска. Имате право да я сваляте, когато се приберете вкъщи. Разрешено е да се разпаднете, защото след това отново ще се изправите.
Защото всички имаме тъмни и мрачни дни, но след тях отново ще изгрее слънце, запомнете!
