Всички ти казват "горе главата", "ще мине", а ти не искаш да чуваш това. Искаш да говориш, да разказваш, да плачеш, да тръшваш врати и това са първите стъпки към това наистина да "мине".
Трудно е да си в труден период. Слънцето грее по-слабо. Кафето ти няма вкус. Не те усмихват малките неща, които иначе изпълват деня ти. Трудно е нещо да не върви, а ти всячески да се опитваш да го буташ напред. В такива дни изглежда, че нищо, което правиш няма смисъл и нищо, което някога ще се случи, няма да те зарадва.
За щастие това усещане е лъжливо. Горчилката се отмива с времето. И точно, когато си мислиш, че нещата не могат да станат по-сложни, възлите започват да се разплитат. Бурята утихва. Слънцето отново започва да блести и вече усещаш топлината му по кожата си.
Проблемите не се решават ей така. Иска се време. Искат се разговори. Иска се да помислиш за 100 варианта и накрая да избереш един. Проблемите не са наказание, дори да ти се струва така понякога. Те са просто изпит, който идва регулярно, за да те провери колко си пораснал и докъде си стигнал в живота. Колкото повече трудности минаваш, толкова повече учиш и трупаш опит, а животът ти дава високи оценки с новите ти умения да се справяш.
Когато всичко приключи, усещаш лекота и гордост. И има защо да се гордееш. Успял си да излезеш. Успял си да се справиш. И идва щастието. Да, накрая винаги идва щастие. Като шоколадов бонбон след ожулено коляно, точно както правеше майка ти, когато беше дете.
Стискай зъби. Кутията с шоколадови бонбони е скрита в най-горния шкаф. Скоро ще я стигнеш.
Всички ти казват "горе главата", "ще мине", а ти не искаш да чуваш това. Искаш да говориш, да разказваш, да плачеш, да тръшваш врати и това са първите стъпки към това наистина да "мине".
Трудно е да си в труден период. Слънцето грее по-слабо. Кафето ти няма вкус. Не те усмихват малките неща, които иначе изпълват деня ти. Трудно е нещо да не върви, а ти всячески да се опитваш да го буташ напред. В такива дни изглежда, че нищо, което правиш няма смисъл и нищо, което някога ще се случи, няма да те зарадва.
За щастие това усещане е лъжливо. Горчилката се отмива с времето. И точно, когато си мислиш, че нещата не могат да станат по-сложни, възлите започват да се разплитат. Бурята утихва. Слънцето отново започва да блести и вече усещаш топлината му по кожата си.
Проблемите не се решават ей така. Иска се време. Искат се разговори. Иска се да помислиш за 100 варианта и накрая да избереш един. Проблемите не са наказание, дори да ти се струва така понякога. Те са просто изпит, който идва регулярно, за да те провери колко си пораснал и докъде си стигнал в живота. Колкото повече трудности минаваш, толкова повече учиш и трупаш опит, а животът ти дава високи оценки с новите ти умения да се справяш.
Когато всичко приключи, усещаш лекота и гордост. И има защо да се гордееш. Успял си да излезеш. Успял си да се справиш. И идва щастието. Да, накрая винаги идва щастие. Като шоколадов бонбон след ожулено коляно, точно както правеше майка ти, когато беше дете.
Стискай зъби. Кутията с шоколадови бонбони е скрита в най-горния шкаф. Скоро ще я стигнеш. ❤
