Пролетта дойде - толкова чакана, толкова мечтана и истински обичана. Времето се променя, а заедно с него и ние. Ставаме по-усмихнати, по-търсещи, по-обичащи и по-ведри. Пролетта напомня на промяната на момиче, която вече се превръща с истинска жена.
„Отново е пролет. Земята е като дете, което знае стихове наизуст…”?
„Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите…” - Пабло Неруда
„Изглеждаш блед; денят ще мине,/не стой, навънка е чудесно,/излез да поиграеш, сине!”
„Нали и най-малкото клонче, пораснало в хладната пролет, иска да се изправи срещу вятъра. И най-крехкото стръкче вярва, че освен да цъфти, има и друго предназначение – да надвие бурята…” - Радостина Ангелова
„…Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка на пътека,
един бял лист, едно перо,
една случайна песен птича,
един нелош човешки път…
Бруррум! – как весело се свлича
по ламарината снегът!”
- Валери Петров
"Тя се обърна към слънцето и прошепна на спящото си детенце "Зимата си тръгна."
"Пролетта си личи не по времето, а най-вече по усмивките на хората."
"Сега животът започва. Сега и ние започваме да живеем истински."
"Пролетта е подготовка за лятото - колкото по-щура е тя, толкова по-лудо ще е то."
