Аз няма да се сърдя на тютюна, че ми вреди, ако и той не ми се сърди, че вече няма да си играя с него...
Много обичам цигарите. Когато ги пуша, сякаш нямам нужда от нищо и никой. Мога да съм си сама, да пуша и няма да съм самотна, и няма да се чувствам като безделник. Техните тютюневи ласки компенсират всички липси, пълнят всички дупки, спестяват нерви, лекуват разочарования. И в един момент стават колкото нужни, толкова и фалшиви. Осъзнавах го, разбира се, че го осъзнавах. Не ми давате нищо, мразя ви, не ви искам в живота си. И палех цигара. И ми ставаше по-спокойно.
Една вечер се прибирах след заведение. Бях изпушила две кутии. Две. Не знаех от кое ми е по-лошо – от цигарите или от алкохола. Легнах си и ми стана по-лошо от истината, която осъзнах. Използвах цигарите, за да се крия от живота. Използвах ги, за да извършвам дейност и да съм чиста пред съвестта си, че не съм си пропиляла времето – вярно – не с нещо градивно, но поне ми е било хубаво. И вече не можех да си представя как ще се събудя без тях, как ще отида на заведение и няма да запаля... Какво ще правя, ако не пуша???
Реших да разбера.
Първи ден без цигара – тежко, нетипично, странно, раздразнително. Никакво кафе, за да не ми напомня. Спешна нужда от някаква дейност, за да не мисля. Резултат – шопинг.
Втори ден – малко страх от това дали ще се справя, главоболие от прекалено мислене, спасителен пояс: шопинг. Осъзнаване на финансовите облаги от решението и спокоен сън.
Трети ден – обмисляне на различни неща, които могат да се превърнат в мое хоби и да уплътнят красиво и пълноценно времето ми. Ядене на семки.
Четвърти ден –Посещение на курс по медитация. Начало на моите планове за бъдещето. Награда – много сладко. Изведнъж усетих вкуса на храната.
Пети ден – Гордост, радост, смелост, сила. Шопинг.
Шести ден – Концентриране върху моите контакти с непушачи. Сексът не го споменах до момента, но наистина много помага. Посещение на курс по пой.
Седми ден – Стартиране на фитнес програма. Планиране на екскурзия, курс по немски и списък с културните мероприятия през месеца.
Казват, че първата седмица е най-критична. Минах я. А жаждата за живот, която усещам е несравнима. Все едно някой е махнал перде от очите ми и виждам – цветове, усещам миризми, искам да опитам, усетя, посетя! Ще започна да танцувам и да катеря стълбите без да се задъхвам!
Дъхът ми вече не напомня на пепелник, а парфюмът ми има възможност да изяви скъпите си съставки. "Колко хубаво ти мирише косата!", каза гаджето ми, все едно я помирисва за първи път. А може би наистина беше за първи. Ще запазя белия цвят на зъбите си, ще заздравя имунната си система, ще подобря състоянието на всеки орган. Всъщност, не знам дали знаете, но никотинът достига до всяко клетка от вашето тяло, включително и кръвта. Мисля, че всички заслужаваме нещо много по-добро.
Спорт, фрешове, здраве, красота и секс. Това е моята рецепта. За щастие.
