Тя има милион причини да се откаже - от любовта, от кариерата си, от самата себе си, но продължава да върви напред. Продължава да се надява и да вярва, че нещата ще се подобрят.
Тя е минала през ада, но никога няма да разберете това, когато я погледнете в очите. Тя се усмихва широко и говори с ентусиазъм. Тя се държи така, сякаш светът е прекрасно място, пълно само с добрини, а тя никога не е усещала острието на ножа в гърба си.
Но истината е, че тя е била наранявана, лъгана, изоставяна. И въпреки това, тя никога няма да загуби надежда. Защото знае какво има и какво заслужава. Знае, че „нейното” е някъде там и я чака. А тя самата има сила и вяра, че ще го намери. Затова няма да спре да преследва целите си, дори когато гласът в главата й казва, че не е достатъчно добра.
Всъщност, никой не осъзнава колко здраво работи тя, за да има всичко това, което виждат околните. Тя не мрънка, че понякога работи през почивните дни и късно вечер. Няма да я чуете и да се оплаче, защото през единствения си свободен ден трябва да помогне на майка си. Тя прави всичко, което трябва, без да каже и дума. Без да се държи сякаш върши чудеса от храброст.
Тя не е непобедима. Има моменти, в които й иде да зареже всичко – дългите нощи, в които не може да заспи или дните, които прелиства в съзнанието си. Чувства се сякаш губи времето си, а животът се изплъзва между пръстите й. Тя може временно да загуби надежда, но никога няма да я изостави напълно. Защото силните жени не спират да дават всичко, което имат и да се надяват, че някой ден ще получат нещо в замяна.
