Когато бях в началното училище, често си представях как един ден ще стана известна художничка, дизайнерка, понякога ме обземаше друга вълна – ветеринар, лекар или учителка. Един ден мама ми каза, че за нея няма никакво значение с какво ще се занимавам, стига да съм щастлива. Ето, тя винаги е обичала да помага на хора в неравностойно положение, затова бе станала медицинска сестра в психиатрия. Баща ми пък, луд фен на четенето – учител по литература. "Колко банално", помислих си тогава.
Младият ми тогава ум несъмнено е опростявал някои доста сложни уравнения. Но в крайна сметка никога не забравих тези думи. И сега, 30 години по-късно, знам, че лесните неща в живота не винаги са правилните. Мислим си, че любовта трябва да е лесна, животът трябва да е лесен, въобще – всичко трябва да ни се случва "по мед и масло". Но истината е, че понякога енергията, която отделяме, за да постигнем нещо, е по-сладката и приятна част от самата цел.
Много хора научават твърде късно, че щастието не се намира в "плуването по течението" и лесния живот. Във високите скорости, бързото забогатяване или нечестно постигнатото повишение. Трудните неща изграждат и придават смисъл. Те правят разликата между съществуване и живот, между истински постижения и просто постигнати задачи.
Научете се да се доверявате на сърцето си, независимо колко невъзможни ви се струват неговите стремежи. Просто го последвайте с цялата страст и желание, на които сте способни!
