Днес избрах да се усмихна! Просто ей така.
Усмихнах се на света.
Усмихнах се на моето момче, до което се събудих и си пожелах да се събуждам винаги така.
Усмихнах се на съсед. Усмихнах се на децата, които си играеха пред блока.
Усмихнах се на слънцето и хубавото време. Усмихнах се дори на непознат.
Усмихнах се напук на всичките проблеми!
Вървях по улиците с широка усмивка, а хората ме гледаха. И те се усмихнаха, защото усмивката, казват, е заразителна. Днес реших да съм преносител.
Усмихнах се на намръщената продавачка в магазина. Днес явно не й беше ден. Но когато ме видя такава усмихната, сияеща и тя се усмихна.
Усмихнах се на стареца, който едва ходеше, но беше излязъл да нахрани уличните котки. Как няма да се усмихнеш на тази гледка!
Усмихнах се на влюбените, които вървяха хванати за ръце и изглеждаха толкова щастливи.
Усмихнах се после пак, ей така, без причина.
Всички лоши мисли сякаш отлетяха, душата ми се освободи от напрежението и вече усещах как дишам, свободно. Усетих живота, усмихнах се!
Усмихнах се, мислейки колко съм щастлива, че съм разбрала какво е любовта – тази, която заспива всяка вечер до мен и пак до мен се буди. Понякога ми прави закуска и ме кара да се усмихна. Събужда ме с целувка, посреща ме с прегръдка. И само от мисълта какво е чувството да си сгушен до любимия човек, усмихнах се.
Усмихнах се, защото съм богата - имам дом, прекрасно семейство, приятели и свой любим, най-любим. Усмихнах се, защото осъзнах: имам безброй причини да се усмихвам всеки ден!
Усмихни се и ти !
