Немският писател Ерих Мария Ремарк ни е завещал някои прекрасни мисли за живота, любовта и човешката природа. Ето и част от тях:
"Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта."
"Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината."
"Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много трудно приложима."
"Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав."
"Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи."
"Това, което не можеш да получиш, винаги ти се струва по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизма на човешкия живот."
"Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите."
"Само свободата си недей да губиш! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно."
"Помагай, когато можеш; направи всичко тогава – но когато е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив."
"Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа."
"Смел е само оня, който познава и страха."
"Какво може да даде един човек на друг, освен капка топлина? И какво може да е по-важно от това? Само не допускай близо до себе си никого. Ако го допуснеш, ще искаш да го задържиш. А в живота нищо не може да бъде задържано."
