Вече си давам любовта, от която имам нужда и заслужавам


Вече си давам любовта, от която имам нужда и заслужавам
Снимка: iStock

През целия си живот не обръщах много внимание на конкретните части от себе си. Имах само едно нещо наум, една цел: съвършенството. Исках да бъда най-умната, най-успешната, най-сладката, най-забавната, най-интересната. Да бъда най-добрият приятел, да имам най-бързия ум и най-добрия стил, и т.н.

Постоянно търсех най-добрите си качества в другите хора. Бях толкова съсредоточена върху ролята си в живота на всички останали и какво мислят за мен, че всъщност не си давах шанс да помисля истински върху себе си. Доскоро.

И разбрах нещо: ТОЛКОВА не съм перфектна, дори не съм близо. Но с това осъзнаване най-накрая се научих как да обичам себе си по правилния начин.

Понякога съм твърде шумна.

Шегувам се твърде много.

Друг път мога да бъда истинска кралица на драмата.

Мога да бъда твърде чувствителна.

Опитвам се да съветвам всички за проблемите им.

Моите мнения са категорични и натрапчиви.

Много говоря.

Мога да хленча.

Аз се самосъжалявам.

Имам няколко несъвършенства, но това е добре, защото никога няма да бъда перфектна.

Винаги ще бъда аз.

Момиче, което поздравява с широка усмивка.

Момиче, което добавя твърде много подробности към всяка история, която разказва.

Момиче, което дава цялото си внимание, когато някой се нуждае от нея.

Момиче, което се вълнува от всеки сладък мъж, когото среща.

Момиче, което е абсурден маниак на тема контрол.

Момиче, което се пали, когато става въпрос за неравенството между половете.

Момиче, което е способно да намери нов приятел до края на деня.

Момиче, което помни цитати от любими книги и филми.

Момиче, което не обича тишината.

Отне ми известно време, но най-накрая реших, че искам да опозная себе си. Научих, че заслужавам повече от голяма, истинска любов. Но вместо да чакам някой друг да ми я даде, аз си я дадох.

Обичам голямото си сърце, житейската си мъдрост, дълбоката си интелигентност, големите си мечти и увереността си. Толкова дълго седях и чаках, копнеех някой да обича тези неща в мен. Омръзна ми да чакам, така че реших, че аз ще обичам тези неща.

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Силна


Реклама
Реклама

Бръчките би трябвало да са следи от минали усмивки.

Дъглас Адамс

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама