Ние придаваме на добротата истински смисъл и ѝ позволяваме да завладее света


Ние придаваме на добротата истински смисъл и ѝ позволяваме да завладее света
Снимка: iStock/Guliver

Има хора, които гордо носят знамето на своята доброта, радвайки се на своите златни сърца. Думите им обаче губят пълния си смисъл, когато играят ролята на мълчаливи свидетели на „ежедневното“ зло. Тяхното бездействие става очевидно, когато те просто се отвърнат, млъкнат и игнорират несправедливостите и униженията на другите.

Чуваме думата „зло” и веднага се сещаме за онези, които отнемат живота на други хора. Представете си мъчители и терористи. Трябва обаче ясно да разберем за себе си, че злите дела се извършват всяка минута във всеки ден. Това се случва в нашите семейства и с близки до нас хора.

Често сме мълчаливи свидетели на злото. Нашето бездействие, желанието да се обърнем, да изтърпим дискомфорта и да се съсредоточим върху нещо друго, не е нищо по-малко от съучастие.

Сега говорим за ситуации като тормоз или подслушване на виковете на съседите, идващи зад стената. Но там децата плачат, а съпругата мълчаливо търпи жестокото отношение на съпруга си. Говорим за ситуации, когато съседът ни се подиграва с домашен любимец, за майка, която малтретира детето си и за шеф, който експлоатира и унижава подчинените си.

Злото може да има много лица, форми и начини за разпространение на своята сила. Независимо от това, причината за оцеляването му е съвсем очевидна: когато така наречените „добри хора“ са неактивни.

НЕ ЧАКАЙТЕ ДО САМИЯ КРАЙ, ЗА ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ ИСТИНСКИ

Произходът и толерантността към злото

В повечето случаи основата на ужасното и разрушително поведение изобщо не е антисоциално разстройство на личността или психично заболяване. Понякога дори напълно нормален човек върши зли дела.

Вероятно този навик му се е върнал в дните на размирното му детство. Такива индивиди не знаят как да контролират емоциите си и поради това се различават по импулсивност и податливост на външно влияние.

И накрая, има чести случаи, когато средата или обстоятелствата ни тласкат към зли дела.

Психологът Алберт Елис веднъж казва, че същността или генът на злото не съществува или поне това е много рядко явление. Истината е, че в определен момент и при определени условия всички сме способни на съучастие в зли дела.

Защо мълчим пред несправедливостта?

Една от причините за триумфа на злото е уж бездействието на добрите хора. Но защо? Защо не правим нищо? Как можем да си обясним неподвижността и очите си, които не искат да видят истината и злото пред тях?

Първата причина е доста проста. Казваме си, че това, което се случва по никакъв начин не ни засяга. Ние не носим отговорност за това и човекът, който страда, не е част от нашия кръг от познати. Емоционалното откъсване определено е една от основните причини за нашето бездействие.

Втората причина е свързана с нуждата ни да останем спокойни. Например тийнейджър, който вижда как се подиграват на връстника му, може да реши да стои настрана. Неговата пасивност може да бъде причинена от страх от нарушаване на равновесието или излагане на опасност за социалната му позиция. Защитата на жертвата би го изложила на опасност. Така в крайна сметка самият той може да бъде жертва.

Въпросът е да не се търси зло и страдание. Всичко е много по-просто, по-фундаментално и по-полезно. Всичко, което се изисква от нас, е да отворим очите си и да започнем да бъдем възприемчиви към това, което се случва точно пред нас всеки ден.

Моралната цялост е нашата ежедневна отговорност. Това е, когато решим да направим нещо. Ние осъждаме унижението, злоупотребите, агресията и несправедливостта. Придаваме на добротата истинския смисъл и й позволяваме да завладее света.

 

 

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от Силна


Реклама
Реклама

Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.

Дийпак Чопра

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама