Меги, която обикаля света в българска народна носия

  • Меги, която обикаля света в българска народна носия
    Дата: Снимки: Личен архив
Дата: 17.04.2019 Снимки: Личен архив
Iwoman.bg

Обичаме да пътуваме и да откриваме нови места и култури. Както е казал Джавахарлал Неру: "Живеем в прекрасен свят, пълен с красота, очарования и приключенство. Няма край на приключенията, които можем да изживеем, само ако ги търсим с отворени очи". В това вярва и Меги, която е пътешественик по душа. Тя не само обича да посещава интересни кътчета, но също така го прави облечена в българска народна носия. Тя ни разказа повече за нещата, които винаги слага в куфара си, кое е мястото, което най-много я е впечатлило, а също така как реагират чужденците, когато я видят в носия.

За хората, които не те познават, коя е Меги?

Меги е една 26-годишна жена, жадна за приключения и запознанства с нови места и култури.

Опиши се само с 3 думи.

Енергична, позитивна и смела.

С мъжа ти Иво сте любители пътешественици и имате собствен блог – 101 посоки – да пътуваш на инат. Разкажи ни повече за него и защо точно "на инат"?

Като бивши екскурзоводи и двамата не обичаме да пътуваме с организирани екскурзии, а планираме и организираме нашите пътешествия винаги индивидуално, като обикновено пътуваме и нощуваме при местни хора, с които сме успели да контактуваме по интернет. Затова решихме и да направим нашия блог 101posoki, в който да описваме пътешествията си и да даваме съвети и полезни контакти за държавите, които вече сме посетили. Това, че пътуваме самостоятелно обаче често води до комични, а на моменти и опасни ситуации. Но въпреки всички пречки и препятствия, ние продължаваме да пътуваме "на инат".

Преди две години, при посещението ни в Танзания, бяхме забравени от хотела ни, от който бяха обещали да ни пратят шофьор, за да ни вземе от летището, тъй като кацахме в 2 през нощта и нямаше никакъв обществен транспорт, с който да стигнем. Наложи се да си вземем такси, с което да стигнем до хотела ни в едно местно село. Проблемът беше, че 2 дни преди това бях чела история за туристи, отвлечени от шофьор на такси в Танзания, който спира по средата на пътя в някаква гора и туристите биват ограбени и пребити. И точно по средата на пътя, нашият шофьор ни каза, че ще спре за тоалетна в една гора. В крайна сметка се разминахме без отвличане, но определено доста се уплашихме. Това обаче не ни спря година по-късно да посетим Кения, където прекарахме няколко невероятни дни с местно племе масаи.

Колко страни/градове сте посетили до момента и кое е мястото, което най-много ви е изненадало и с какво?

До момента сме посетили 31 държави, а точният брой на градовете не го знаем, понеже рядко се задържаме дълго време в един град и съответно броят им във всяка държава е доста голям.

Мястото, което остави най-силен отпечатък в мен, е пустинята Сахара в Мароко, където прекарахме два дни в берберски лагер. Намирахме се на около 100 километра от най-близкото селище, без телевизия, интернет, местните хора бяха изключително гостоприемни и успяхме да избягаме от стреса на забързаното ежедневие и да се насладим на прекрасното звездно небе.

Без какво не тръгваш на път?

Нещата, които винаги са с мен, са паспорт, фотоапарат и от около година и народната ми носия. Почти всичко друго мога да си намеря и набавя на място във всяка една държава.

Миналата година стартирахте и фото проекта "Една българка около света". Какво ви провокира да го направите и каква е целта ви?

Идеята за "Една българка около света" ни дойде спонтанно след едно посещение на Октоберфест в Мюнхен. Бяхме изключително впечатлени как местните, без значение млади или стари, с гордост носят баварските си народни носии – на самия Октоберфест, но също така и при разходка в града или на вечеря в ресторант. И хора от целия свят се струпват, за да видят точно тези местни хора и техните носии. Защото според нас това беше основната характеристика на Октоберфест и нещото, което го различава от всеки друг панаир. Без да принизяваме качествата на баварската носия, решихме, че нашите български носии и култура по нищо не отстъпват на баварските и няма причина и ние да не носим традиционните си облекла с гордост. Затова решихме да обикаляме света и да запознаваме хората, които срещаме с нашата история и култура.

Как реагират хората, когато те видят да се разхождаш в българска носия в страната им?

Реакциите са много различни и противоположни, но определено носията винаги буди огромен интерес. В Мексико например местните жени бяха изключително впечатлени от бродериите и детайлите на носията ни, докато във Виетнам същите тези бродерии определено бяха в повече за виетнамците. Затова пък в Куба бяхме спрени от двама възрастни кубинци, които веднага познаха, че сме от България. Впоследствие мъжът със сълзи на очи ни разказа, че това не е случайно, понеже през 80-те години е бил студент в Пловдив и си мечтае да посети страната ни поне още веднъж в живота си.

Какви са най-честите им въпроси и как им отговаряш?

Най-често питат откъде сме и дали носията е ръчна изработка. Обикновено веднага след това идва въпросът "Може ли да се снимам с вас?". Това ми се случваше най-често на остров Мадейра, където голяма част от туристите първо си помисляха, че носията е характерна за острова. Най-интересно беше обаче, когато на остров Сицилия, в селцето Кастелмола, единственият полицай в селото дойде и попита дали може да се снимаме заедно. Естествено винаги се съгласявам, като впоследствие дори продължавам комуникацията с хората, с които съм се снимала и във Facebook, дълго време след като сме се върнали вкъщи.

Кое е следващото място, което искаш да посетиш, облечена в българска носия?

Обикновено сме доста спонтанни в избора си на дестинации и не правим дългосрочни планове, но желанието ми е да посетя древния град Петра в Йордания, а също и Мачу Пикчу в Перу.

В момента с мъжа ти живеете в Германия, кои са нещата, които най-много ти липсват от България?

Ами най-много ми липсват семейството, приятелите и хубавото време в България, тъй като в Германия постоянно вали. За наш късмет живеем много близо до две големи летища, от които има полети до София и така успяваме да се приберем лесно и евтино за важни поводи като рождени дни или сватби на приятели и роднини.

Какво най-много харесваш в себе си?

На този въпрос съпругът ми каза, че и на него би му бил интересен отговорът понеже като цяло съм доста самокритична и рядко успявам да харесам нещо в себе си. Може би най-хубавото ми качество са упоритостта и инатът ми, които ми помагат да продължа напред, дори когато ситуацията изглежда безнадеждна

А какво би променила?

Като изключим физическите качества, от които повечето жени са недоволни, може би бих била още по-смела и малко по-търпелива, тъй като съм доста импулсивна.

Кажи ни 3 неща, които обожаваш?

Нещата, които обожавам и без които не мога, са пътуванията, танците, които са моя страст, и май като всяка жена – да приказвам, докато на Иво му писне.

Една жена трябва…

... да бъде обичана и да сбъдва мечтите си

Какъв е твоят свят?

Моят свят е като мен самата – пъстър, изпълнен винаги с нови изживявания зад всеки ъгъл и толерантен към различните народи и култури.

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.