Людмила Филипова: Йоан Кръстител ме вдъхнови за "Божият ген"


Людмила Филипова: Йоан Кръстител ме вдъхнови за "Божият ген"
Снимка: личен архив

Само преди малко повече от седмица излезе новият роман на известната българска писателка Людмила Филипова – „Божият ген”. В него тя умело преплита фактите с въображението. На фона на древни загадки и дълбоко пазени религиозни тайни писателката разказва любовната история на Йоан и Ирина, които влизат в надпревара с времето и опасни хора. Ето какво ни разкри самата писателка за книгата, за себе си и за вдъхновението.

Здравейте, Людмила. Опишете се с 3 думи.

Търсеща, намираща, целеустремена.

Кога и как решихте да изберете литературата като професионален път?

Преди 20 години, когато исках да разкажа за период от най-новата история на страната ни и най-удачно ми се стори да го направя в книга. Бях длъжна да споделя информация, която имах, за късните години на социализма и прехода в България. Това бе романът ми „Анатомия на илюзиите“. После се появиха и други идеи, които си струваше да предам в книги, и така вече са четиринайсет. С всеки мой роман се старая да предавам събрано знание по дадена значима тема, надявам се, по интересен за читателите начин.

Излезе най-новият Ви роман „Божият ген”. Откъде дойде вдъхновението за него?

От откритието на най-важните мощи за християнството в нашите земи – тези на свети Йоан Кръстител. След като научен екип на National Geographic доказа, че са единствените автентични в света, се замислих какво всъщност може да ни покаже извлеченото от тях ДНК. Все пак той е бил най-близкият роднина на Исус Христос заедно с майка му. Това са и най-първостепенните мощи в християнския свят, ако се предположи, че Исус Христос е възкръснал. Другата тема бе по-задълбочен анализ, който направих на най-скандалната българска книга, издадена преди 150 години – „Веда Словена“. Тя представлява сборник от народни песни, събирани предимно в Родопите. В тях открих интересни следи за българските предци. А също и разкриването на най-новите данни за директната ни генетична връзка с траките, както и че старобългарският език произлиза от тракийския. Това се предполагаше от десетилетия, но вече има категорични доказателства за тези твърдения и на генетична основа.

В книгата има данни за връзката между българи и траки. Колко време отнема едно такова проучване и отплаща ли се в крайна сметка?

Хората имат различна представа за онова що е отплата. Аз не го измервам в материално естество. Стига ми удовлетворението, че съм отговорила на поредния си въпрос, че съм си свършила работата, че съм дала нещо интересно и полезно на читателите. Скъпите думи на читателите са най-голямата ми отплата. Що се отнася до книгата – по нея съм работила и събирала данни десетина години и в нея се преплитат няколко теми. За мощите на Йоан Кръстител; за важността на кръвната му линия; за откраднатите ръкописи на Чарлз Дарвин; моят прочит и анализ на песните в сборника „Веда Словена“; за траките и генетичната им връзка с българите – данни, които излязоха съвсем наскоро.

В предишната Ви книга „Където се ражда Слънцето” Тракия отново е основен мотив. Откъде дойдоха любовта и интересът към тракийската цивилизация?

Съвсем естествен е, както предполагам и у всеки наш сънародник. Прототракийската цивилизация (най-старата развита в света) и тракийският етнос (най-големият след индийския според Херодот) са едни от най-важните съществували в света, но и най-късно открити. Затова за тях не се знае много и липсват в хилядите книги за изчезналите значими цивилизации. Едва Людмила Живкова, моята кръстница, започва да се опитва да ги популяризира в България и на международно ниво. Вече е сторено много по въпроса. Намирам за мой дълг да продължавам да търся повече знания за тях и да правя тези знания достояние за хората. Трябва да се знае и помни значимостта им, както и че ние сме техните най-преки кръвни наследници.

Колко време отнема написването на една книга и кое е най-важното от целия процес?

Зависи колко от нужната информация за нея вече съм събрала. Целта на всяка моя книга е да представи важна за обществото ни тема. Често събирам с години нужната информация и често паралелно по няколко идеи. После идва изграждането на сюжета, написването и доразвиването му. А след това започват многото редакции. От 3 до повече от 10 години. За „Божият ген“ ми трябваха около 10 години.

Какъв е вашият свят?

Там, където са приятелите, смисълът и по пътя към по-доброто, което зависи от всички нас. Ние сме неговите скулптори и сме отговорни за това.

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от В света на


Реклама
Реклама

Независимо дали приемат, или отказват, жените изпитват еднакво удоволствие от това, че са искани.

Овидий

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама