Да имаш дете е жертва?!

  • Да имаш дете е жертва?!
    Дата: Снимки: iStock/Guliver
Дата: 28.11.2019 Снимки: iStock/Guliver
Iwoman.bg

Семейният живот не съответства на ценностите, отстоявани от нашето общество и не става въпрос за все по-голямата свобода на словото. Това пише френският журналист Дафне Лепортуа за изданието Slate.fr.

Погледът на обществото върху родителството съвсем не е доброжелателен. По-скоро обратното. Новият дискурс се поражда с разширяването на общото виждане за висшата степен на инвидитуалистичен начин на живот, който способства за "професионализацията на родителите". От тук възникват нови рецепти, които рискуват да очернят картината на всекидневието на живота с дете и да попречат на човека да живее спокойно и безметежно.

31-годишната Мари, специалист по връзки с обществеността, признава, че първата година от живота на сина ѝ е бил "ад на земята. "Ние се питахме защо никой не ни предупреди. Натрупваше се извънредна умора. Имаше такива нощи, когато си казваш: "Как искам животът ми да е както преди, така искам спокойствие."

Индивидуализацията в обществото може да граничи с различни форми на самовлюбеност или егоизъм, когато става въпрос за инвестиране в самия себе си. Но да родиш дете означава да изместиш центъра от себе си и да се посветиш на друг. А децентрализацията в отношението към самия себе си не отговаря на неистовия неолиберализъм, според който да се посветиш на някой друг означава да си губиш времето., казва социологът Клод Мартен, ръководител на научния труд "Да бъдеш добър родител" - Съвременното принуждение.

С няколко думи уравнението е такова - да имаш деца означава да имаш все по-малко време за себе си. По този начин в света, където царува личностното развитие и където е предписано да не казваш, че си щастлив, където трябва да се вслушваш в своето вътрешно "Аз", да се грижиш за него, да вярваш в себе си и да процъфтяваш във всички области, това е равносилно на това да се откажеш от себе си и да пропуснеш живота си - това е тъжната констатация в страната, където нивото на възпроизводство е 90%.

Рядко може да се чуе от родителите, че не е пожертвал нещо заради детето си, че никога не съжалява за това, че децата са го лишили от свободата му, почивката, професионалната кариера. Самата идея, че да имаш дете е жертва е прекрасно интегрирана в обществото, казва Надя Даам през 2015 година за  Slate. Точно за това говорят онези, които искат да се "насладят на живота" преди да създадат семейство, предполагайки (и не задължително осъзнавайки), че в живота с децата няма нищо приятно. 

Според социолога Клод Мартен впечатление за "необратимата промяна между отношенията в двойката и семейството" е свързано с нашата "измислена представа" за семейния живота, а така също и за живота на родителите, сякаш тези два аспекта са взаимноизключващи се, си противоречат и не се пресичат. Формирането на семейство създава впечатление, че първият етап - двойката свършва, сякаш всичко, което е свързало тази двойка сега е загубено. По телевизията, в комедиите, в женската и семейна преса се обяснява, че е много трудно да продължаваш да бъдеш любовник за жена си или любовница за мъжа си, когато има дете, че това заплашва цимента на съпружеството, т.е. любовта и сексуалността, казва още Мартен. 

С индивидуализацията е свързано повишаването на натиска: ние считаме, че носим отговорност за себе си и това е претенция, че носим отговорност и за нашите неуспехи, допълва още тя.

"Затова родителите се стараят да преуспеят, да бъдат продуктивни, правят списъци със задачи, свеждайки ежедневието си към "брой отметки, успехи, които могат да постигнат. Наличието на деца налага по-големи ограничения, защото трябва да си идеален родител. Днес от нас се очаква да преуспеем в това да бъдем идеални родители, след като другите не са успели.", уточнява 44-годишният инженер Жером.

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.