Няма места в детските градини, защото убихме раждаемостта


Няма места в детските градини, защото убихме раждаемостта
Снимка: iStock/Guliver

Моите 5 стотинки по темата с неприетите деца в градините.

Накратко казано - пари да ми дават няма да си пусна детето в претъпкана група с 30 деца и озверели от преумора и шум лелки, които да го неглижират, бият, да го гонят, защото се напикава и какво ли не още. И не, защото не са хора, а защото човек в такава среда не може да издържи. Нито дете, нито възрастен.

Искам държавата, докато осигури условия (място, персонал и т.н., така че да има адекватна и подкрепяща развитието среда - групи от по 9-10 деца максимум, асистенти за децата със СОП), да направи едно от следните 2 неща:

- Да ми даде тази сума, която би дала за детето ми в детска градина/училище и аз да си я ползвам за обучение в среда, каквато аз му създам.

- Да закрие всички държавни детски градини и да има само частни, така че всеки да си плаща по равно.

Сега, думата "докато" щом като я използваме, е ясно, че трябва да дадем някакъв срок "до кога". А то е ясно, че няма да стане никога, просто защото няма хора. Няма. Няма за лекари, няма за майстори, няма за сервитьори, няма за политици, няма даже кой да ти прибере реколтата от нивата, няма и за общаци по строежите. Всеки ти вдига рамене и ти вика "няма хора, брат". Защо си мислите, че тогава ще има точно за детски учителки и възпитателки? Еми, и такива няма да има. А защо няма хора? Защото убихме раждаемостта. Защото майките раждат все по-малко и все по-късно. Вече изобщо не е изключение жени да раждат първо дете на 40+, възраст, на която спокойно можеше да са баби и това щеше да е законно и дори нямаше да е странно. Т.е. можеше да се извърта второ поколение. В резултат на това няма хора никъде. А няма и пари за пенсии. Защото малко хора осъзнават, че пенсиите на сегашните пенсионери не идват от техните пенсионни вноски през годините, а ги плащаме ние - сегашните работещи. А нашите пенсии някой ден ще ги трябва да ги плащат децата, които ги няма. Защото за тях няма място в градината, няма място в болницата, няма пари за техните детски, за тяхното образование и т.н. Тоест, липсата на деца в едното поколение доведе до там да няма условия за отглеждане на деца в следващите поколения. И това ще става все по-зле.

7 "БЕЗЦЕННИ" СЪВЕТА, КОИТО ДА НЕ ДАВАТЕ НА РОДИТЕЛИ

И докато са дефицит това ще струва скъпо. Съжалявам, но да плащам за детегледачки, частни детски градини и т.н. - сметката просто не излиза. За едно дете таксата е 750лв. Отделно имаш транспорт до това място. Отделно после трябва да отидеш и на работа и накрая пак да се върнеш да го вземеш от градина. Отделно всеки иска да нахрани детето си с качествена и здравословна прясна храна. Тука директно изключвам боклуците от Кауфланд, Била и подобните им. Неслучайно все повече и повече хора имат хранителни алергии, непоносимости и други проблеми с червата (а от там и нервите). Колко струва всичко това? Може ли да го покрие една средна заплата от 1300лв за страната? Сложете ги 2000 за София - пак ще излиза, че работите, колкото децата ви да ги гледа и възпитава някой друг. А ако имате 2 деца? Ще ви излиза ли сметката?

И всичко това защо? Защото някой излъга жените, че е по-престижно да работиш за чорбаджията, отколкото да работиш за семейството си. Излъга ги, че те "могат повече" от това да дарят живот, да възпитат дете, да обгрижат, да обичат и да възпитават ценности. Излъга ги, че като раждаш деца "не произвеждаш" и "не помагаш за обществото". Един вид излъга ги, че човешкият ресурс няма стойност, че майчинството не е работа, че жената хилядолетия наред е била на почит и че мъжете са водели войни за жени, за да им работят на къра може би или в кол центъра. Излъга ги, че като влязат на пазара на труда и работят заедно така ще имат 2 пъти повече от преди. Което, разбира се не е вярно, защото при по-голямо предлагане на работна ръка пада цената и резултатите са налице - имаме много по-малко, отколкото поколенията преди нас и едва изхранваме по 1-2 деца при все целият технологичен прогрес. Излъга ги, че получават по-малко пари от мъжете от някаква омраза срещу тях, въпреки че всеки сам решава под какъв договор да се подпише, а всичко закупено след сключването на брак е общо. Дори да не работи, една омъжена жена има половината апартамент, половината кола, половината всичко.

Какъв израз само. Да "не работи"?! Сякаш да отгледаш деца не е работа. Сякаш е долна работа. Сякаш не прави БВП. Сякаш не носи позитиви за обществото. Сякаш е нещо срамно да прекараш време със собственото си дете. Колко по-възвишено е да цъкаш бар кодове на касата в Кауфланд или да звъниш по списъците с телефонни номера в кол центъра. Или да си маникюристка, каквото и да е - лекар дори?! Кого ще лекуваш утре и кой ще лекува теб, ако продължаваме така? И ще има ли кой да плаща изобщо?

Седнете и си направете сметката - колко ви струва на месец всичко това, какво ще получите след 20-30 години и струва ли си?

А междувременно другите държави в ЕС си имат най-различни мерки за стимулиране на раждаемостта и за справяне с демографската криза. В Германия имат ергенски данък, допълнителни осигуровки за бездетни, а същевременно сериозни данъчни облекчения за хората с деца или детски от по 200 евро на месец при по-ниска ставка ДДС за детските стоки. В Гърция им дават хиляди евро на калпак за всяко новородено. В Унгария също. Там пък имат и прекрасни условия за покупка на първо жилище за младоженци и млади родители. Тука какво правим? Гаврим се с родителите с 35лв детски, ако се класираш, на бедните им взимаме децата, а същевременно плащаме по около 1000лв на приемни родители да им ги гледат. Самозатриваме се един вид.

И още една много важна гледна точка, от която трябва да се погледне всичко това. Някой задава ли си въпроса защо София и другите големи градове се пръскат по шевовете, докато държавата ни като цяло се обезлюдава? Нормално ли е това в 21-ви век в държавата с една от най-добрата свързаност към Интернет в целия свят? Дали решението на всички тия проблеми не е просто в развиване на инфраструктура в изостаналите региони (но не магистрали на цена 60 милиона на километър)?

С 2 думи - робуваме на заблуди и се самозатриваме, защото не се възпроизвеждаме.

Автор: Георги Матеев, група във фейсбук "За качествена и иновативна образователна система"

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Семейство


Реклама

Понякога умът има нужда от време, за да приеме онова, което сърцето вече знае.

М.Анджело

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама