Ние сме обикновено българско домакинство, ситуирано в София. От няколко месеца членовете ни вече са трима и влязохме в графа "Проблемни". За работодателите, които ще увеличават заплати поголовно догодина, сме тежест, защото на тях им е все едно за бъдещата трудова сила и си искат работещите майки сега, без се интересуват, че децата не са като цветя в саксия и не им е все едно кой ги полива. Те не искат жените да губят и допълнително още 20 дни или по-точно да платят тези дни отпуск по време на майчинството и едва ли си дават сметка, че това един от най-смислените отпуски и целта му е адаптацията на децата в детската градина, или по-точно яслата, защото говорим за дете на 2 години.
Със записването в детската градина се слага край на майчинството и жената се връща на работа. Само че от детската градина очакват в първите седмици тя да е на разположение по всяко време, ако детето се разплаче и поиска да се върне вкъщи. Как точно гледате, драги работодатели, на тази възможност - жената да тича към яслите, зарязвайки задачите си, за да прибере разстроеното си дете. Май не особено добре, или?
И тук говорим за една идеална ситуация, при която детето е прието в Харвард, опс... в детската градина. Шансовете в София изглеждат изравнени. Така стигаме до институциите, за които сме досадници, защото си искаме поне мястото в детската градина и дори ни е все тая, че няма да получаваме детски. Нали затова работим и ни осигуряват, макар и не на пълната ни заплата. Искаме си и личен педиатър за детето, но наличните имат по 2000 записани пациенти и не искат нови, макар че по закон да нямат право да ни откажат. Кой закон?
В замяна институциите искат едни отговорни родители, следящи бременността си и недопускащи раждането на дете с тежки увреждания. Запитаха ли се тези, които с лека ръка обвиняват майките, че са били безотговорни бременни колко точно скрининга, които установяват подобни проблеми, плаща Здравната каса? Да не ви мъчим - нито един. През бременността са предвидени два, при проблемни бременности три видеозона... Толкова. Каквото видял лекарят, видял.
Ние сме едно обикновено домакинство, но сме се превърнали в мрънкалници, защото вечно се оплакваме, че няма къде да играят децата и откъде да минем с детската количка на път за парка. И дори не става въпрос само за разбитите плочки по тротоарите, неработещите асансьори на подлезите или липсващите релси за стълбите - погледнете паркиралите автомобили по тротоарите или пък точно на единственото място, където е предвидено да се слезе с количката и бордюрът не е 50 см. Да, София не е разтегателна и няма достатъчно паркоместа, оправяйте се.
Не, не само само системата нехае за всичките ни деца, не само тези с увреждания. От личен опит разбрахме, че се случва бременният корем да предизвика някакво съчувствие и да му се направи място в трамвая. Бебешката количка обаче е невидима - нито на опашката в магазина, нито на вратата или стълбите. Жената с бебе, на която и да е опашка, включително и при лекаря, предизвиква най-малкото активно гледане на другата страна, а при невъзможност да се избегне гледката, коментари от сорта: "Къде го е повлякла сега, горкото".
За сметка на това всеки има идея как се гледат деца и къде точно бъркаме. Свикнахме непознати хора на улицата да ни съветват да слагаме или да махаме шапчицата на детето, как да го обличаме и как да бъде кърмено, защото това е най-важното за бебето.
И така, ние сме от проблемните домакинства, но този Проблем е най-голямото ни щастие и когато ни се усмихне забравяме, че разходите за капките за колики надвишават в пъти обезщетението за отглеждане на дете.
Автор: Роза Люксембургска
