Болестта не е присъда или възмездие от небесата, а един от начините човек да бъде заставен да се замисли и да преразгледа обичайната си гледна точка за нещата. Болестта е сериозен знак, отчаян опит на Живота да "извика" на човек: Спри, почини си, полежи на болничното легло и си помисли това ли е пътят ти?
Защото ние обикновено бързаме, тичаме, летим, без да поглеждаме назад... Как е детето в училище? Какво да сложим на трапезата? Как да спечелим пари? В тези битовизми животът излита като един миг. И не остава време да се замислим: Kой съм аз, защо съм тук, каква е моята мисия?
Безпокоим се от курса на долара, вълнуваме се от политика и постоянно от нещо се страхуваме: Dали няма да ме уволнят, дали няма да се разболея. И последното ни плаши най-много. Само от мисълта за тази битка се обливаме в студена пот. А всъщност ние трябва да разберам нещо. Погледнете на болестта под друг ъгъл.
Когато другите начини за "изключване" на човека от суетата и неосъзнатостта са изчерпани, на ход е "тежката артилерия". Именно чрез болестта Животът ни принуждава да се променим. Който е готов за това и не се страхува от промяната, получава изцеление, Kойто продължава да упорства, продължава да се бори с болестта.
Осъзнаванено на менталните причини за болестта–сигнал може да върши чудеса. По силите ни е да се излекуваме сами, но не с помощта на хапчета и мазила, а със силата на мисълта, осъзнавайки в името на какво си се озовал в болничното легло.
Разбира се, за някои това може да изглежда пълна глупост. Те са сигурни, че е по-лесно да се разберат с лекаря, отколкото със своя организъм. И тогава започва безкрайното тичане по лекари, вечното търсене на връзки и на "най-добрия" специалист. А в същото време, просто трябва да започнете със себе си.
Лекарите от традиционна медицина трудно могат да повярват в нетрадиционното излекуване. Мислите не могат да лекуват! Но фактите говорят за обратното.
