Двойка сяда в ресторант в края на работния ден. Менюто е богато – месо, риба, вегетариански ястия. Той поръчва телешки стек с гарнитура. Тя избира зеленчуково ястие и салата. Подобни сцени се разиграват всеки ден, навсякъде около нас. Ако се замислим обаче, зад тези обичайни избори стоят различни модели на потребление и въглероден отпечатък и – както показват редица научни изследвания – системни разлики между мъжете и жените. Този повтарящ се модел се проявява в храната, транспорта и начина, по който използваме ресурсите. И оформя неравенства във въглеродните емисии по пол.
За постигането на адекватни климатични политики е нужно да установим кои групи от населението отделят повече емисии – и защо. Важно е да направим уточнението, че разликите във въглеродния отпечатък не са резултат от биологични различия, а от социални роли, икономически възможности и културни модели на потребление.
През последните десетилетия в света, а и в България, активно се работи по темата за смекчаване на последиците от промените в климата. За изготвянето на адекватни политики в тази посока обаче е необходим по-задълбочен анализ на въглеродния отпечатък на различните социално-демографски групи. Сред характеристиките, които имат отношение към проблема, се нарежда и полът. Многобройни изследвания установяват, че половите роли и моделите на потребление създават различен въглероден отпечатък, с последици за политиките, здравето и климатичната справедливост.
Кой има по-висок въглероден отпечатък – и защо?
Различните проучвания, изследващи темата кой от двата пола има по-голям въглероден отпечатък, сочат еднозначно и категорично, че това са мъжете. Според изследване от 2025 г. разликата в отделените емисии на мъжете и жените е цели 26%. Тя се дължи основно на динамиките в консумацията на храна и използването на транспорта. Годишният въглероден отпечатък от потреблението на храна и транспорт от мъжете е средно 5,3 тCO2e, докато тези от жените са 3,9 тCO2e.
Проучването е проведено във Франция, като авторите разглеждат храните и транспорта от всички категории потребление и уточняват, че разликата във въглеродния отпечатък между половете не би се изравнила дори ако се вземат предвид отделените емисии и за другите категории потребление. Специално във Франция транспортът и храните допринасят съответно за 30% и 22% от въглеродния отпечатък на глава от населението (Baude, 2022). Останалите 48% емисии са резултат на жилищни нужди, материални стоки и други услуги. Емисиите от жилища (за електричество, отопление и охлаждане на дома и т.н.) при двойки или семейни хора за жилищни нужди са трудни за определяне в рамките на домакинството.
Изследване в Испания от 2024 г. сочи, че домакинствата, в които преобладават мъже, имат по-висок въглероден отпечатък. Колкото по-висок е делът на жените в едно домакинство, толкова по-нисък е въглеродният отпечатък от потребление в ресторанти и транспорта.
Допитване от 2021 г. в Швеция установява, че разходите за стоки, закупени от мъжете, водят до 16% повече парникови емисии в сравнение с тези на жените, въпреки сходните месечни разходи на двата пола. Най-голямата разлика се отчита в разходите на мъжете за бензин и дизел за техните автомобили.
Защо мъжете шофират повече – и как това се превръща в емисии
Анализът сравнява несемейните мъже и жени в Швеция и установява, че консумираната храна и почивките са причината за над половината от всички емисии и за двата пола. Тук основните разлики между половете са в перата “ваканции” и “транспорт”.
Мъжете използват по-често автомобили на големи разстояния и шофират по-често сами. Затова и мъжкият пол отделя повече емисии и в тази скандинавска страна.
Тези изводи се потвърждават и от данните на Националната администрация за безопасност на движението по пътищата (NHTSA) на САЩ. Жените шофьори там изминават средно 10 000 мили всяка година, докато мъжете – около 16 500 мили годишно. Накратко, жените шофират с около 30% по-малко на годишна база.
Как стои въпросът в България?
По данни на КАТ в България има около 3,5 – 4 млн. активни свидетелства за управление на МПС. Макар МВР да не публикува редовно разпределение по пол, статистическите тенденции и данните от застрахователния сектор показват, че мъжете съставляват приблизително 60–65% от водачите (≈ 2,1–2,4 млн.), а жените – 35 – 40% (≈ 1,3–1,5 млн.), като делът на жените постепенно нараства.
Разликите между половете се задълбочават при изминатите разстояния. Данни от индекса за безопасно шофиране (SDIndex) и сектора на техническите прегледи показват, че средният годишен пробег на мъжете е значително по-висок. Докато българският шофьор изминава средно между 10 000 и 15 000 км годишно, при мъжете този показател достига 12 000 – 18 000 км, а при жените – 7 000 – 10 000 км.
Тези различия се обясняват както с професионалната заетост – мъжете по-често упражняват дейности, свързани с транспорт и дълги пътувания – така и с различните модели на придвижване, при които те по-често поемат дългите извънградски маршрути. Докато жените шофират предимно в градска среда за ежедневни нужди като работа, пазаруване и грижи за деца. В резултат мъжете изминават средно с около 6 500 км повече годишно, което означава, че шофират приблизително 75% повече от жените на годишна база.
Месото, мъжествеността и въглеродният отпечатък
Друг значителен принос за разликата във въглеродния отпечатък между мъжете и жените е консумацията на месо.
В почти всички държави мъжете консумират повече месо от жените. Тази тенденция е по-силна в развитите страни, което предполага, че по-голямото равенство между половете може да доведе до по-големи разлики в поведението, защото жените имат по-голяма свобода да избират диета с по-малко месо, докато мъжете може да имат повече възможности да купуват и консумират месо.
В повечето от изследваните страни (20 от 23) мъжете консумират месо по-често и в по-големи количества от жените. Изключенията са Китай, Индия и Индонезия. От друга страна, в Германия, Аржентина, Полша и Обединеното кралство изпъкват едни от най-големите разлики между половете в консумацията на месо.Проучвания показват, че мъжете в България консумират месни продукти почти ежедневно, докато жените – средно едва 1–2 пъти седмично. Тази разлика е потвърдена в представително изследване на хранителните навици на българите на възраст 18–65 години.
Едно от обясненията за тези данни е, че храненето с месо често е културно свързано със сила, енергия и мъжка идентичност. Жените са склонни да приемат повече растителни протеини, плодове и зеленчуци, като това е обвързано със здравословно съзнание и етични съображения. Установено е също, че мъжете, които се придържат по-близо до традиционните полови роли, ядат повече месо.
Мъжете показват по-голямо предпочитание специфично към червено месо в сравнение с жените. А този вид месо, което включва говеждо, телешко, свинско, агнешко, козе, овнешко и конско, има доказано най-висок въглероден отпечатък. Консумацията на месо при мъжете остава по-голяма и когато се вземе предвид показателят консумация на килограм от теглото на човека.
Пол, доход и неравенство
Половите различия обаче не могат да бъдат разглеждани изолирано от икономическото неравенство. Затова и е важна тезата, която се застъпва в публикация на Social Science Space, че всъщност най-силният показател за въздействието на даден човек върху климата не е полът, а доходът. “Ултрабогатите, които са предимно мъже, са отговорни за най-големия дял от емисиите. Най-богатият 1% сега отделя повече от най-бедните 2/3 от човечеството, взети заедно.” Според Матилде Рейнард от Института за изследване на устойчивото развитие към Университета в Лийдс, „ако премахнете най-високоплатените, разликата между половете намалява драстично“.
Автор: Зорница Спасова
Зорница Спасова е автор в Климатека и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г., като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и др. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.
