Макар да живеем в модерни времена, много хора са суеверни и разчитат на най-различни способи да ги пазят от уроки или иначе казано от "зли очи". Най-разпростаненият талисман без съмнение е червеният конец.
История на червения конец
Червеният конец има много духовни и културни връзки. Библейската връзка се намира в Битие 38. Акушерката на Тамар сложила червена нишка на първия си син близнак от Юда, Зара, когато той пръв протегнал ръката си. Някои християни вярват, че това е паралел на кръвта на Христос и символ на изкуплението.
Вижте още: Вещерството: История, митове и истини
В Кабала се смята, че червената гривна предпазва от нещастия, привличайки късмета на негово място.
В българската култура, връзването на червен конец е особено значимо по време на мръсните дни - период между Игнажден и Йордановден. Тогава се вярва, че водата не е кръстена и съответно са се движили негативни енергии. От край време хората връзвали червени конци, обогатени с чесън и синьо мънисто, за да подсилят защитата си.
Как се връзва червеният конец?
Въпреки че няма точни указания за начина на връзване на червения конец, за много хора е важно кой го връзва. Традиционно, най-старата жена в къщата има тази задача, като се счита, че тя има специалната мъдрост и енергия да даде сила на амулета. Мнозина вярвания твърдят, че трябва да е на лявата ръка, за да бъде по-близо до сърцето и да не спира положителната енергия.
В Кабала също се връзва на лявата ръка, защото лявата страна на духовното тяло се смята за тази, която получава енергия.
Традиционната Кабала струна е изработена от червена вълна. Носи се на лявата китка и се завързва седем пъти, докато се чете молитвата за възли.
Памучните конци се използват за защита от уроки и негативна енергия, докато копринените се свързват с привличането на любов и финансово благополучие. Вълнените конци се използват за възстановяване и защита, а ленените са предпочитани за амулети за любов и защита на децата.
