Психолозите разграничават няколко периода на спад в развитието на семейните отношения, които са породени от недоволство между съпрузите, чести кавги, измамени надежди, различия в мненията, мълчаливи протести и упреци.
Това са нормални кризисни ситуации, но те могат да бъдат от решаващо значение за развитието на брака. В зависимост от това как се държат съпрузите,не е ясно дали ще успеят да разрешат кризисната ситуация и да развият семейството или ще доведат ситуацията до финал.
Кризата се основава на регулярните процеси на развитие на семейните отношения. Затова не търсете причината за проблемите в себе си или в партньора си. Много е важно да бъдете търпеливи в кризисна ситуация и да не извършвате необмислени действия.
Основните периоди на спад в отношенията могат да настъпят:
1. В първите дни непосредствено след сватбата.
2. На 2-3 месеца брак.
3. След шест месеца брак.
4. Криза на 1 година отношения.
5. След раждането на първото дете.
6. На 3-5 години семеен живот.
7. На 7-8 годишен брак.
8. След 12 години брак.
9. След 20-25 години брак.
Струва си да се има предвид, че това са условни периоди и те не се случват във всички бракове. Всяка промяна в семейния живот, всеки преход към нов етап, като правило, се придружава от появата на кризисен период. Раждането на дете, болест, приемането на детето в училище, загуба на работа, промяна в материалното положение - всички тези събития могат да причинят промени в семейството или структурата му, които са придружени от проблемни ситуации.
Най-критични са два периода, които най-често провокират разводи и повторни бракове. Тези периоди не могат да бъдат избегнати, но можете да се научите да ги управлявате така, че да завършват с укрепването на семейството, а не с разпадането му.
Кризата „3 години“
Първият критичен период настъпва между третата и седмата година на брака и продължава в най-добрия случай около година. Коренът на проблемите се крие във факта, че между партньорите вече няма романтика, в ежедневието те започват да се държат различно от в периода на влюбване, несъгласията, недоволството растат и се появява чувство на измама, не са оправдани очакванията.
В периода на тази криза съпрузите се насърчават да ограничат обсъждането на брачните отношения и практическите проблеми. По-добре е да общуват по теми, свързани с професионалните интереси на партньора. По-правилно е да не изискват общителност един от друг, а да водят отворен живот и да не се отказват от своите интереси и социален кръг, всеки трябва да съхрани своята индивидуалност и да не пречи на другия да направи същото.
Кризата на „средната възраст“
Вторият значим критичен период настъпва между 13-23 години брачен живот е по-дълъг. Тази семейна криза съвпада с кризата на средната възраст. Тя възниква в резултат на несъответствието между жизнените цели и тяхното изпълнение. Към 40-45 годишна възраст човек започва да се усеща пресата на времето - по-несигурен е дали ще има време да осъществи плановете си. Времето за аванси приключва, от категорията на „обещаващите“ преминаваме в категорията на зрелите хора, от които се очакват резултати. В този период идва преосмислянето на плановете, ценностите и приспособяването на личността в съответствие с променените условия на живот.
На средна възраст хората изпитват емоционална нестабилност, страхове, соматични оплаквания и чувство на самота, особено след като децата напуснат дома. И жените, и мъжете в тази възраст имат засилена емоционална зависимост, притесняват се от стареенето, а също така се страхуват от изневяра – възможна е проявата на повишен интерес към чувствени удоволствия настрани „преди да е станало твърде късно“ от страна на някой от партньорите.
В такава кризисна ситуация е важно съпрузите да се разсейват от проблемите на стареенето и да търсят забавления. Също така не трябва да преувеличава и драматизира неверността на съпруга/съпругата. По-правилно би било просто да се изчака, докато този интерес завърши. Често точно така става.
