Има хора, които изпитват силна необходимост да имат човек до себе си. Изпълват цялото си съзнание с липса. Непрекъснато търсят, оглеждат се, очакват да дойде някой и да изпълни със смисъл света им.
В един момент се появява такъв човек и те се влюбват в него, без да разбират, че всъщност може би не го харесват. Оставят всички отговорности за щастието си и потъват в измислена Нирвана с човек, който не познават. Когато малко по малко човекът срещу тях започва да се разкрива, защото това все пак е процес, те несъзнателно стартират с обвиненията си. Започват да искат от него да стане такъв, какъвто са си мислили и са очаквали да бъде, но не го оставят да бъде онова, което всъщност е.
Подобно разминаване се наблюдава често днес. Наистина са много хората, които изпитват болезнена и нетърпима самота. Често пъти тези хора имат толкова голяма нужда от любов и обичане, че отдават своята на всеки, който задвижи поне малко химическите им процеси.
Скъпи хора, времето, в което живеем, е такова, че все повече ще ни среща със сродни. Все повече ще попадаме на хора, които са близки на нас - виждат света по нашия начин, говорят езика ни, карат ни да се смеем и т.н. Не всеки човек, който кликва на енергията ви, трябва да е любовта на живота ви. Не превръщайте това велико събитие в самоцел. Оставете на вътрешния си компас да ви води. Не е срамно да останете сами и да прекарате така, колкото време е необходимо.
Знам, че всички имаме нужда от някой, с когото да споделяме. Знам. Не съм от желязо. Оставете го да дойде в най-подходящия момент. Оставете го да проправи пътя си към вас. Любовта не е сложен алгоритъм, безумно проста е. Ако някой трябва да е тук, той ще е тук. Не винаги сме готови за онова, което искаме. Не винаги имаме нужда от онова, което искаме. Планът на съдбата винаги е най-правилният, оставете я тя да ви води. Един ден ще разберете защо не се е случило тогава, а дотогава - изпълнете се с любов и дайте на себе си всичко онова, което очаквате от най-друг. Попътен вятър.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
