Лесно е да се каже, че след като човекът, когото дълго време сте смятали за мъжа на живота си, си е отишъл от нас, трябва да обърнем страницата, да зачеркнем миналото и да гледаме само напред.
В действителност радялата е една малка смърт, която трябва да понесем с достойнство, колкото и да ни е трудно това, превръщайки сантименталния си провал в победата над самите нас.
Уви, въпреки че той завинаги ни е напуснал, на нас ни е невъзможно да престанем да мислим за него.
Но как да преживеем раздялата по-лесно?
Не търсете веднага утеха в прегръдките на друг!
Разбира се, че не можем да забравим веднага хубавите дни, но след като минат най-трудните моменти, здравият разум ни диктува да заключим спомените си и да си забраним да допускаме направените досега грешки, без обаче да страдаме, заради тях – каквото било, било.
Дали бягството от самотата в нечий други прегръдки е най-нормалния изход?
Да, така смятат психолозите, но не веднага.
Една наранена жена си признава, че понеже се страхувала от самотата, веднага се опитала да започне връзка с друг човек и това се оказало направо безумие.
“Постоянно сравнявах новия си приятел с напусналия ме, упреквах го, че не е като него. В резултат на това той ме изостави още на първия месец от връзката ни.”
Така, че изчакайте малко – от три до пет месеца е разумният срок, през който ще имате време и да си направите равносметка, и да се огледате наоколо.
Не мислете да си отмъщавате!
ПОНЯКОГА ДУМИТЕ КАЗВАТ МНОГО ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ЧУВАМЕ
Не се втурвайте спонтанно в нечие легло само за да накарате “бившия” да ревнува – няма да успеете.
Търсете му замяна, защото това ще ви помогне да възвърнете емоционалната си стабилност, увереността в себе си и душевното си равновесие, но без да се оставяте да ви завладее желанието за мъст. То само може да ви захвърли в един омагьосан кръг, от който няма излизане – стремежът да отмъстите често има ефект на бумеранг и може да се обърне точно срещу вас.
Защото да преследваме някого с омразата си означава преди всичко, че още не сме се освободили от емоционалната си зависимост от него.
А това ще стане едва когато изберем между любовта и честолюбието и анализираме трезво причините за своя провал. Само тогава ще се отблъснем достатъчно силно от емоционалното дъно, което сме достигнали, и в крайна сметка ще излезем от мъчителната раздяла по-силни и по-зрели като личности.
