Била съм там. На това място, където искаш да си сам със себе си. И не знаеш кога ще ти мине. Чудиш се: това ли е новото нормално? И ако преди да си сам си свързвал със самота, то сега ти се струва като абсолютен комфорт. И все по-често жадуваш за тези моменти. Те са като награда. И изобщо не става дума за бягство от хората и света. Просто енергийният обмен между нас хората е по-интензивен и наситен от всякога.
Чудили ли сте се защо се държите по определен начин около конкретни хора? Защо край някои се чувствате по-живи, енергични, а покрай други по- спокойни?
Като водата сме, която гъвкаво променя формата си и обгръща всичко, до което се докосне. Точно както водата и ние не губим същността си, но приемаме различни форми, вълни и веднъж сме меки, а друг път силни.
Енергията е сила. И накъдето я насочим в това се превръщаме. Учим се чрез различните си форми, че единственото, което можем да контролираме, е вътре в нас. Мислите. Реакциите. Предположенията, които правим. Всичко останало е неизбежно. Да, можем да се стараем, да насилваме нещата да се случват. Но така само се измаряме.
Защото в крайна сметка всичко е обмен на енергия. Не се ли чувствате изтощени, когато се раздавате прекалено много? Как успокоявате собствените си води?
Автор: Юлия Атанасова
