Парфюм за душата: Обичам ли себе си?

  • Парфюм за душата: Обичам ли себе си?
    Дата: Снимки: Личен архив
Дата: 14.11.2018 Снимки: Личен архив
Iwoman.bg

Странно нещо е любовта към себе си. Сами си повтаряме колко се харесваме в тези форми, с тази си лудост, а в същото време все хвърляме по едно око зад ъгъла в очакване някой друг да ни похвали. В търсене на уравнението, ако аз се обичам, значи и ти ме обичаш. Очакването.

Тази любов така ни ръзбълбуква всички хора. Вечният трепет, вечното търсене на чуждата любов. Красива, неудържима, неразбрана любов.

Копаем доказателства, прелистваме сцени от миналото, за да извадим причини, заради които да се заобичаме. Да и това не е лошо. Да си направим списък на нещата, които сме, които сме свършили, които сме постигнали... Но да обичаме себе си не е ли просто да обичаме себе си заради себе си?

Работата в посока обичам себе си винаги е важна, защото да мразиш себе си е ад. А и това е мотивация – да извадим сами себе си от ада и да си подарим един купон сега, днес, веднага, защото времето лети, минава. Лесно е – живей, радвай се на това, което имаш сега, с този, който е до теб сега, без да мислиш какво можеш да имаш утре, то ще си дойде…

Но целта "обичам себе си" може да създаде и едно фалшиво усещане за такава любов. Ако така се обикнем, че ни домързи да се променяме и решим, че изобщо няма нужда да се променяме.

Ние се променяме, ние се развиваме всеки ден, ние сме други всеки ден, а тази промяна говори много повече за истинската ни любов към самите нас, защото когато се променяме - гледаме навътре, не опитваме да променяме другите, работим върху себе си.

Такава е истинската себелюбов. Да се научим да се надграждаме, разширяваме, да ставаме по-добри, по-обичащи.

А се объркваме. Лутаме се – да обичаме себе си, другите, в илюзии, привързване, раздели, минало… толкова е сложно на моменти, че забравяме къде сме тръгнали, какво сме желали, мечтали.

А може да бъде и много просто, защото не сме ли всъщност ние любовта? Нашите души, тела, енергия са любов и светлина, то тогава не сме ли ние тази любов днес, и сме били любовта вчера и така ще бъдем любовта завинаги…

И тогава истински обичаме.

Въпрос: Обичам ли себе си? Защото:

Когато обичам себе си, обичам и това което правя, влагам тази любов във всичко, което правя, вървя по пътя си с чувство на любов и красота, на приемане.

Обичам себе си и моето си пламъче, магнитче, сила, уникалност, с които съм се появила на този свят. И благодарение на тях желанията ми се сбъдват.

Въпрос: Обичам ли себе си? Защото:

Любовта е и кислород, и магия. Озарява погледа ми, надига смеха в гърлото ми, ражда мечтите ми, пази сърцето ми живо. Дарява ме с чудеса и енергия. Помага ми да преуспявам. Държи ме в Едно с всички и всичко.

 

Автор: Юлия Атанасова

 

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.