Разбитото сърце не те прави счупена, запомни го. Болката, която си понесла няма нищо общо с това коя си в душата си. Да, тя има способността да променя и оформя начина, по който подхождаш към любовта сега. Но понякога трябва да запомниш, че не всеки човек ще те нарани или предаде. Не винаги е лесно да преодолееш и надскочиш миналото, но това не бива да те спира да опитваш. Всъщност, наистина няма какво да направиш, освен да продължиш с надеждата, че един ден ще се освободиш от страховете си.
Най-важното е да не позволяваш на миналото да диктува начина, по който се очертава бъдещето. Не днес, не утре, но все някога трябва да го затвориш в кутия и да го прибереш „на тавана“.
Не е нито лесно, нито просто. Ще правиш грешки, ще чувстваш безсилие, а понякога може дори да загубиш някой страхотен човек, защото все още се състезаваш с емоционалния си багаж. Това е гадно и несправдливо, но е единственият начин да се събудиш от това неравно състезание, което водиш с паметта и миналото си.
Животът не винаги е мил, не винаги те гали с перо. Но твоите болки и спомени не те правят счупена. Някой ден ще се появи човек, който може би ще разбере през какво си преминала или поне ще те обгради с търпение. Без значение какви борби водиш със себе си или неправилни стъпки поемаш, по някакъв начин той ще остане в живота ти. Ще продължава да е там ден след ден, когато няма никой друг.
Тогава най-накрая ще разбереш какво би трябвало да означава любовта. Затова не спирай да работиш върху себе си, а любовта ще те намери сама.
