Великите българки, които промениха историята


Великите българки, които промениха историята
Снимка: Instagram

Често жените са наричани нежният пол може би заради своята по-изявена чувствителност, но колко Сила всъщност се побира в думата "жена" ще разберете днес от тези истории на велики българки, които пренаписаха историята и правилата.

Райна Княгиня

Освен, че е ушила българското знаме за Априлското въстание, когато е само на 20 години, Райна Княгиня е била акушерка и учителка в девическо училище. 

В деня на обяваване на въстанието тя е държала знамето редом с Бенковски. След потушаването му е заловена от турците и подложена на зверски мъчения - държана е без хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. С помощта на европейски дипомати, Райна е освободена от затвора и пак благодарение на тях заминава да учи медицина в Москва. Когато се връща в България става първата дипломирана акушерка.

Нейната "Автобиография", която излиза първо на руски език и е преведена на български чак през 1934 година, става първата книга, разказваща за Априлското въстание.

Баба Тонка

Вероятно сте чували думите: "Четирима сина загубих - двама не са живи, другите - полуживи. Но още четирима да имах, пак щех да ги накарам да носят бъгарското знаме със златния лъв". Те са изречени от Тонка Обретенова - едно голямо име в българската история, което всеки трябва да знае.

Баба Тонка е родена в Русе през 1812 г. и оказва огромна подкрепа в организацията и финансирането на Русенския революционен комитет, основан от сина ѝ Никола Обретенов, който е участвал в четата на Христо Ботев. Основната ѝ роля е била куриер и редовно е пътувала между Букурещ, Русе, Гюргево и Търново. Била е доверено лице на Васил Левски, а домът ѝ - сигурно убежище и център на революционната дейност. И четеримата ѝ сина, участвали в революционните чети, имат тежка съдба - двама от тях са убити, останалите са изпратени на дълго заточение. Оттам идват великите ѝ думи, пропити с болка и любов към България.

Елисавета Карамихайлова

Елисавета Карамихайлова е родена във Виена през 1897 г. в семейството на Иван Карамихайлов и ангичнаката Мери Слейд. По-късно семейството се мести в София, където бащата става известен хирург. Елисавета завършва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 г. получава докторска степен по физика и математика във Виенския университет. През 1935 година прави изследванията си в Кеймбридж.

След два неуспешни опита да стане доцент в Софийския университет, през 1939 г. успява да си извоюва място като преподавател и започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност. Тя е първата жена хабилитиран преподавател в университета. След 9-и септември обаче е обявена за неблагонадеждна от комунистическата власт и получава забрана да участва в международни научни конференции. Направен е опит да бъде изключена и от университета, но благодарение на група физици, които застават в нейна защита, тя запазва мястото си. Последните години от живота си прекарва в БАН, на който завещава цялото си имущество.

Мара Бунева

На 13 януари 1928 година българката Мара Бунева от град Тетово в днешна Северна Македония застрелва на крайречната алея на река Вардар в центъра на Скопие плоковник от сръбската кралска полиция Велимир Прелич. После насочва пистолета към гърдите си. Смъртно ранен Прелич умира три дни по-късно, а Мара Бунева на следвщия ден след покушението. Секунди преди да издъхне тя е разпитана от обласния управител Антоние Вилдович, казва му, че отдавна е подготвяла покушението, защото Прелич е измъчвал нейните сънародници - българите от Македония: "Направих го, защото обичам Отечеството си". След тези думи завинаги затваря очи.

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Силна


Реклама

Вчера е история, утре е загадка, а днешния ден е дар. И всеки нов ден крие нов дар.

"Кунг фу Панда"

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама