Лора Трайкова за любовта, която я отведе в Бразилия

  • Лора Трайкова за любовта, която я отведе в Бразилия
    Дата:
Дата: 11.04.2017
Iwoman.bg

Познавам Лора Трайкова от доста години. Това, което те впечатлява в нея, са красивите й сини очи, любовта й към писането, киното и пътуванията. Точно последното я отвежда в Рио де Жанейро, където среща мъжа на живота си, Марсело. Отсядайки в дома му с приятелка, тя дори не е очаквала, че точно заради него след време ще напусне България и ще замине за далечната Бразилия, ще се омъжи и ежедневно ще преоктрива тайните на тази държава, която свързваме с вечно слънце, гореща самба и веселие. 

Споделя, че не съжалява за решението си, защото се чувства по-жива, което може да видите и от снимките, които споделя. Рио определено я изнедва постоянно, макар и понякога неприятно, но е благодарна, тъй като й помага да гледа по-положително на живота и с усмивка да приема всичко. 

Опиши се с 3 думи.

1.премерена, 2. и 3. избухлива.

Каква искаше да станеш като малка?

Доколкото си спомням, исках да ставам певица и актриса, дори записвах касетки с мои изпълнения под псевдоними и ги подарявах за Коледа или рождените дни на мама и татко. После започнах да правя списание "Черна котка" и още пазя десетината му ръчно изписани броя.

А стана?

В известен смисъл станах актриса, защото всички ние сме актьори, а светът е сцена. А иначе до момента съм работила предимно като киножурналист.

В момента ти живееш в Рио де Жанейро, тъй като мъжът ти е бразилец. Къде и кога се срещнахте двамата?

Срещнахме се в Рио де Жанейро, малко преди Коледа през 2013-а. Заедно с една приятелка искахме да прекараме няколко дни тук и за да имаме по-автентично преживяване, а и за да спестим някой лев, си намерихме домакин от мрежата на Каучсърфинг. Това беше моят бъдещ съпруг – Марсело. Той имаше няколко малки стъкълца с магични цветни и уханни течности от щата Парá и аз, без да се замисля си капнах на китките от "Примка за любов“. Очевидно магията проработи.

С какво те спечели?

Понякога човек е отворен към света и тогава е много по-лесно да срещне сродна душа, да види другия без предразсъдъци и да го хареса. Когато се запознах със съпруга ми, ми се видя, че единственото екзотично нещо в него са бакенбардите му, нищо, че е бразилец. Но пък липсата на балкански мачо манталитет определено ми допадна. Освен това той е много мил, щедър и отговорен и си купи самолетен билет за България само две седмици след като се запознахме. Такова внимание към нас винаги ни прави впечатление, нали?

Той също е бил в България, какво най-много му хареса тук?

Откакто сме заедно е бил в България три пъти. Много му харесва, че има двулитрова бира за по-малко от 5 лева! За бразилците, които са пристрастени към бирата, това си е манна небесна. Също така много харесва различните ни традиционни колбаси като филе Елена и пр. Много е впечатлен от историята на България, защото нашата страна е много по-стара от Бразилия и има натрупвания от различни цивилизации и култури. Не знам дали това най-много го впечатлява, но винаги отбелязва, че на мъничка територия има такова разнообразие от природа и старинни находки. Представете си – Бразилия е по-голяма по територия от цяла Европа, а населението само на Рио де Жанейро е 6,5 милиона. Тук Марсело видя за първи път в живота си и сняг, но студът определено не е сред любимите му преживявания.

Лесно ли ти беше да вземеш решението да заминеш толкова далеч и да се разделиш с България и близките си?

Да, такова решение се взима лесно. Трудностите идват след като наистина заминеш. Имам обаче огромен късмет и дължа огромна благодарност на родителите си, които ме подкрепиха тогава и продължават да ме подкрепят всячески, откакто съм тук, независимо от това, че едва ли са много щастливи, че съм на толкова далечно и съвсем небезопасно място. Поддържам и връзка с приятелите си в България, което за мен е много важно, защото ми напомня коя съм на мястото, на което никой не знае коя съм и що съм.

Какви бяха първите ти впечатления за тази гореща страна и хората там?

Въпреки че вече доста попътувах и из самата Бразилия, впечатленията ми са предимно от Рио, за който всички казват, че е частен случай. Първите ми впечатления, разбира се, бяха много романтични и наивни. Преди година и нещо обаче се запознах с един много интересен актьор тук, който ми разказа историята за първия португалски кораб, акостирал в залива на Рио през 16 век. Шаманът на местното племе индианци не успял да различи кораба сред вълните няколко дни, защото никога не бил виждал подобно нещо. Трябвало очите му и съзнанието му да привикнат с факта, че има нещо ново и непознато и едва тогава съумял да види кораба. Така и първите ми впечатления от тук бяха повърхностни и по-скоро отразяваха моите представи за действителността, която аз не познавах ни най-малко. Сега вече е доста по-различно. Но едно не се промени – възхищението ми от невероятната, причудлива, могъща, спираща дъха природа.

Като цяло, хората са много емоционални. Обичат да използват обръщения като "миличка', "обич", "кралице", "приятелко". Общуват без всякакъв свян с непознати на какви ли не теми – имам чувството, че не могат да траят да си траят. В началото приемах лично поведението им и смятах, че е много приятелско. Сега знам, че кариоките винаги ще те насочат любезно, ако имаш някакъв въпрос, ще ти отделят от времето и вниманието си, биха прекарали с теб цяла вечер, да ти правят компания, макар да те виждат за първи път. Но това не бива да се бърка със заявка за приятелство. Те обичат да правят добро впечатление и също така изконсумират всичко на мига и въпреки че ти обещават, че пак ще се видите и се разменят телефони, освен ако не се засечете случайно в някой бар или чрез общи познати, няма много шанс да стане връзката.

Как се адаптира към живота там?

Адаптирам се всеки ден и чувствам, че това ще продължава докато съм тук. Действителността е толкова шокиращо различна за мен, че пълна адаптация не е възможна. Сега, например, тук е есен. Родена съм през август, а в Рио това е разгарът на зимата... Надявам се да достигна едно ниво на търпимост, която ще ми помогне да се почувствам що-годе уютно и спокойно.

 С какво се занимаваш в Бразилия?

С адаптация! Преподавам уроци по английски, пиша от време на време за български медии, но все по-рядко, защото ситуацията с хонорарите в тях е отчайваща и обидна. Което е жалко, защото съм убедена, че много колеги заслужават повече, от това, което получават в България и защото съм сигурна, че има много интересни истории, които българи могат да разкажат от какви ли не кътчета на света.

Опознавам страната – със съпруга ми обичаме да пътуваме и вече съм била в няколко щата, всички от които са много различни от Рио и с това и интересни.

С какво най-много те впечатли Рио, кои са любимите ти места там?

И тук си има зима, когато нощните температури падат до около 13 градуса, но климатът дава възможност на хората да са навън постоянно. В края на седмицата улиците около баровете са пълни с хора, които се събират, за да се видят, да послушат и потанцуват самба. Сякаш си в България през лятото на морето. Много е приятно, разбира се. Носи заблуждаващо усещане за лекота, безспирен купон, безгрижие.

Разположението на града също е невероятно впечатляващо. Тези хълмове, които никнат от нищото и изправят гърбове като гигантски праисторически животни из целия град в съчетание с океана и зеленината, която, колкото и да я пъдят, все намира начин да си проправи път из бетона, са уникална гледка.

Любимото ми място, колкото и странно да звучи, е съботният пазар в нашия квартал. Винаги се мотая из него повече от час, за да се радвам на разнообразието от плодове, зеленчуци, цветове, миризми, цветя, подправки, риби, меса и какво ли още не, например цедки и дървени хаванчета. Не мога да свикна с факта, че това разнообразие е целогодишно, както и че има пет-шест сорта банани, например. В това отношение Рио е благословен.

Също така е изключително богат на събития. Всеки ден, например, има безплатен концерт в някой от музеите на града. Има страшно много концерти – къде по-импровизирани, къде супер професионални. Има хиляди културни, гастрономически и какви ли не други прояви. Ако нищо не ти привлече вниманието, можеш да избереш разходка из някой парк, или да се изкачиш по някой хълм, за да се насладиш на гледка към града отгоре или просто да отидеш на плажа.

А какво ще кажеш за храната?

Извън Рио за мен храната е много по-интересна, отколкото в Рио. Салатите не са популярни, макар че можеш да си ги правиш с какво ли не цяла година. Типично блюдо за града е месо на скара, обикновено говеждо, поднесено с бял ориз, който се залива с варен черен боб, пържени картофи и стрък зелена салата с резен домат. Готви се почти без подправки, което на мен не ми допада.

 

Моите две открития са асаи – това е плодът на една палма, който се прави на пулпа и заледен се смесва с гуарана. Вкусът му ми напомня виолетки. Това е любимият ми енергиен сладолед. Другото е тапиоката – палачинка от брашно от маниока, която може да има различни солени или сладки пълнежи.

Много се изненадах, когато за първи път видях сергия за супа. В квартала Ботафого например има едно място, на което продават над 10 вида супа, но само следобедно време, можеш да си вземеш на грамаж с пластмасова купичка, и да си я изядеш на тротоара, прав.

Тъй като там е вечно слънце, липсва ли ти зимата и снегът?

Студът под нулата не ми липсва конкретно, но усещам нужда от разнообразие. От смяна на сезоните, на настроението, на мислите, на усещанията. А и на гардероба, разбира се. Не харесвам тукашното лято, което е толкова адски горещо, че пет минути след като си взел душ, усещаш как вадички се стичат по цялото ти тяло. Жегата е смазваща и подчинява всички на себе си, така както у нас това правят минусовите температури, които никой не смята за приятно прохладни.

Какъв става Рио по време на карнавала?

Това е третият ми карнавал тук и беше и този, на който най-много се насладих. Мисля, че за да усетиш по-точно какво е карнавалът за кариоките трябва да поживееш тук, да познаваш трудностите, през които много от хората преминават ежедневно, за да разбереш тази емоция, която избухва като тапа на шампанско по улиците на карнавала. Много чужденци идват тук само за карнавала и виждат само безкрайни колони от усмихнати, танцуващи, пеещи, маскирани хора. Някакъв неспирен купон, но не разбират, че това е неистово веселие, отпускане в град, който те държи здраво в лапите си, без особена милост, през останалото време.

И на самбадрома е много интересно – там, където се състезават школите по самба. Той е точно до нас и пет нощи няма сън – преди всяка школа се изстрелват толкова фойерверки, че успяват да събудят жителите през един щат от Рио. Но шоуто е много зрелищно, дори на по-скромните школи и отразява, според мен, една от заслужаващите възхищение черти на бразилците – креативността им. Нали гледахте откриването и закриването на Олимпиадата миналата година? За това говоря.

Карнавалът има и обратна страна – докато някои се веселят, други работят – продават бира и безалкохолни и закуски по улиците, ден и нощ, заедно с малките си деца. Разбираемо, на много от тях настроението съвсем не е така празнично. Има и много хора, които специално напускат града заради карнавала, защото им е дошло до гуша от алкохолно опиянение и слободия, както сами са ми казвали. Често те удря миризма, останала от утоляването на естествените физиологични нужди след толкова бира.

Какво най-много обичаш да правиш там?

Понеже обичам разнообразието, обичам да си го създавам. Обичам както да ходя на плаж от време на време и да плувам на плажа под Захарния хляб, така и да хлътна в някой културен център и галерия, които тук са много вход свободен, и да се върна обратно в Европа по този начин. Но пазарът си остава номер едно за мен.

А кои са нещата, които не ти харесват и би искала да промениш?

Да живееш в чужда страна е огромно предизвикателство, според мен, особено ако нямаш някакъв много силен стимул, който да те държи в нея. Съвсем обикновени неща могат да ме изкарат извън релси, само защото не са, както съм свикнала да са. Но ако говорим за действителността тук – тъжно и подтискащо е да живееш в толкова красив и очарователен град, в който обаче има шокиращо социално неравенство. Да нямаш сигурност, докато вървиш по улицата дори през деня. Говорила съм с много кариоки, които твърдят, че това, което липсва най-много тук, е качествено образование. Ако бих могла с малко да допринеса за него, бих била щастлива. Прогресът не се прави от безпросвентни роби, които са поставени в условия на оцеляване, а от образовани и свободни хора.

Ти самата какво харесваш най-много в себе си?

Обикновено съм критично настроена и не се вторачвам в положителните си черти. Пък и положителните понякога си сменят знака, както и обратното. Все пак, мисля, че имам прекрасно чувство за хумор, акó и много хора да не го разбират. Също така, другото нещо, което най-много харесвам в себе си, са моите приятели.

А какво би променила?

Черногледството си. Мисля, че е дълбоко вкоренено в нашата народопсихология. Но сега, когато живея в една страна, в която голяма част от хората логично би трябвало да се гръмнат, ако си дадат реална представа за условията, в които живеят, но не го правят, а вместо това вървят напред и градят живота си, преосмислям българското мрънкане по повод и без повод и изпадането в крайни оценки, които даваме (не)компетентно за какво ли не.

Една жена трябва...

Защо да трябва?

Какъв е твоят свят?

Точно вчера си вървях по тротоара и си мислех, че моята представа за света не допуска много реалността да й се меси. Но каквато и да е тя, постоянно се променя. Например, имах една представа за България и Европа преди да се преместя да живея в Южна Америка. Сега тя е доста по-различна, защото погледнах на света от друга гледна точка. Но се надявам светът ми да бъде изпълнен все по-често с моменти, в които се усещам в хармония с него. Независимо от външните му характеристики.

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.