Традициите я вдъхновяват, но тя не се притеснява да им противоречи. Затова прави килими и кукерски маски, каквито никой не очаква. Така Александра Камбурова показва, че занаятите не умират.
Тя твори като на игра. Обича цветовете и ги съчетава в красиви килими и маски. Използва модерната техника тъфтинг, но черпи вдъхновение от традиционното килимарство и от кукерските игри. В изкуството ѝ те оживяват по съвсем различен начин.
Повече за килимите на Александра Камбурова
„Нямам професионален бекграунд, но влечението към изкуството винаги е било част от мен – още от малка“, казва тя пред Свободна Европа.
Доскоро то е по-скоро хоби за Александра, която е учила маркетинг. От 7-8 години тя се занимава с текстилен дизайн, но никога не е мислила сериозно за себе си като професионален артист. После идват килимите. В семейството ѝ няма човек, който се занимава с килимарство, но този занаят винаги я е привличал. По време на коронавирусната пандемия Александра открива техниката на тъфтинга и се вдъхновява да я пробва.
Отначало не е много уверена, че може сама да се научи да прави килими. Но после отива на програма по Еразъм+ в Италия, където ѝ предлагат да изрисува голяма стена в библиотека. Притеснява се, защото преди това е рисувала само върху стена в дома на баба си и дядо си. Но накрая се престрашава и го прави на принципа „проба – грешка“.
„Тогава разбрах, че човек просто трябва да пробва и няма какво да се обърка. Всъщност най-лошото, което може да се случи, е да не пробваш“, казва тя.
Това я мотивира да си вземе първия тъфтинг пистолет – инструмент с голяма игла и ножичка, и да започне да прави килими. Оттогава минават две години, в които Александра непрекъснато се развива.
„Беше много смела стъпка за мен. Традиционното килимарство е сериозен занаят с корени и история и не съм си представяла, че мога да се занимавам с нещо близко до това, без някой да ми е предал знанието“, казва тя и добавя:
„Имаше период на учене и на търсене на себе си. Да потърся какво искам да правя и какво ме вълнува.“
За кукерските ѝ маски
От малка Александра много обича кукери. Родителите ѝ са я водили на много кукерски игри и те никога не са били страшни за нея. Затова скоро след първите килими идват и първите кукерски маски.
„Реших да видя как мога да направя кукерска маска в мой стил, с моята техника. Оттогава не съм спряла. С времето маските стават все по-сложни, а най-много мисъл вкарвам в идентичността им. Всяка има своя личност и свой живот. Представям си ги като истински хора“, казва Александра и добавя:
„Моите маски гонят модерните „зли сили“ – като тесногръдите хора.“
За активизма
Освен че се занимава с изкуство, Александра е и част от екипа на Българския фонд за жените (БФЖ). Тази година БФЖ организира с Националната галерия изложба на световноизвестния феминистки колектив „Герила гърлс“, а Александра направи маски, вдъхновени от представителките на колектива.
За нея не е притеснение да се противопоставя на традиционните разбирания.
„Активизмът може да има много различни форми. Аз говоря с моите маски и който наблюдава, може да разбере какво искам да кажа“, казва тя. Затова вижда маските си и като активисти, които протестират срещу злото в света.
