Днес ще ви запознаем с историята на една отдавна позабравена българска писателка, която успява да изпише името си със златни букви в българската история. Благодарение на нея и огромния ѝ талант, днес до нас са достигнали невероятните разкази не само за братята Асеневци, но и за други исторически личности. Става дума за Стефанка Попова, по-известна като Фани Попова-Мутафова – първата българка, чийто литературен интерес пада върху славната ни история. До 1944 година тя издава 33 книги, което я превръща в най-популярния български автор за времето си.
Вижте още: Ванда Ферагамо: Опечалената домакиня, която ръководи модна империя 60 години
Фани Попова-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 година в Севлиево в семейството на генерал Добри Попов – участник във войните за национално обединение, преподавател във Военното училище и автор на редица военни книги. Съвременниците и я описват и като много красива, слаба и винаги елегантна. Не крие слабостта си към хубавите парфюми и лилавите дрехи. Жени се за голямата си и единствена любов – Чавдар Мутафов, който е известен архитект, критик и писател.
С идването на новия режим обаче коренно се променя и живота на писателката. Осъдена е за „шовинизъм“, но прекарва зад решетките „само” 11 месеца от 7-годишна присъда, тъй като е болна от астма и управляващите „великодушно“ решават да я освободят. Само че забраняват всичките ѝ книги.
Съпругът ѝ архитект Мутафов е отведен в лагер. Писателката остава сама и без никакви средства. Гори книгите си, за да се стопли. Властта не я оставя на мира – не само с директни издевателства, но и с множеството слухове, които се пускат за нея. Из пролетарска София се говори, че Фани Попова-Мутафова се е разхождала под ръка със самия Хитлер. Западни издателства търсят Съюза на писателите, за да установят контакт с нея – искат да преведат нейни книги. Отговорът на ЦК на БКП на въпроса на писателите какво да правят, е кратък: „Кажете им, че е умряла”.
Вижте още: Любовни хроники: Елин Пелин, Стефанка и всичките му любовници
В годините на пълното ѝ отхвърляне тя се прехранва като редактор и преводач. Нейно дело са много от преводите на италианска литература на български език.
След 60-те години и възродения интерес към нея, Фани Попова-Мутафова отново се включва в литературния живот на България. Друга основна тема, която застъпва в материалите си, са жените и тяхната роля в обществото. Позициите ѝ, макар неправилно определяни като „феминистични”, всъщност защитават традиционната роля на жената – онази на нежната пазителка на семейния уют, която се грижи за децата и мъжа си и върти домакинство.
