Макар имената на някои видни българи да тънат в забрава, техните постижения все още будят възхищение, а наследството, което са ни оставили, живее сред нас. Такава е историята и на Виктория Ангелова - първата българска архитектка, спечелила конкурс за обществена сграда.
Виктория Ангелова е родена на 20 ноември 1902 г. във Велико Търново. Нейният баща е търговец, образован в Англия, който кръщава дъщеря си на кралица Виктория. Занимава се с рисуване от детска възраст. След като завършва гимназия, Виктория учи 2 семестъра във Висшето техническо училище във Виена, но по материални съображения се дипломира в Дрезден през 1925 г. Архитектурата по онова време е била област, недостъпна за жените в България, затова много от първите архитектки като Мария-Луиза Досева и Виктория Ангелова заминават да следват в чужбина. Досева е първата архитектка в България, която получава правото да практикува професията си през 1917 г.
Вижте още: Теодора Пейкова: Издателката, превърнала българките в европейки
През 30-те години на миналия век облика на пл. „Славейков“ оформят новопостроените големи сгради. Една от най-впечатляващите е тази на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, в която днес се помещава Столична библиотека. Проектирана е от 24-годишната арх. Ангелова-Винарова, която тогава е стажант при арх. Пенчо Койчев. Младата дама печели конкурса през 1926 г., а строежът на зданието е изпълнен под техническото ръководство на арх. Ангелова през 1932 г.
Сградата е проектирана в стил „Интернационал“, който се развива през 20-те и 30-те години на миналия век и е доминиращ в западната архитектура в средата на века. Входът пред вратата на сградата е украсен с 3 каменни глави и монументална скулптурна композиция от 2 седнали фигури – жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж – символ на строителството. Стилът на проекта наподобява този на нейния преподавател в Дрезден – проф. М. Дюлфер.
През 1926 г. Виктория Ангелова печели конкурса за Дома на правниците в София, но инвеститорът смята, че е рисковано надзорът да бъде поверен на жена без професионален опит и задачата е възложена на двама архитекти мъже.
Вижте още: Любовни хроники: Георги Парцалев и Анастасия
През 1933 г. Виктория се омъжва за своя колега арх. Борис Винаров и двамата създават собствено архитектурно бюро в София. По време на бомбардировките през 1944 г. бюрото и домът им на ул. “Сан Стефано” № 27 са разрушени частично. Евакуират се във Велико Търново, където Виктория заболява от бронхопневмония, от която така и не се възстановява напълно. Година по-късно се връщат обратно в София. Виктория умира на 27 декември 1947 г. само на 45 години, а съпругът й – три месеца по-късно е покосен от рак. Двамата нямат деца.
