Георги Парцалев е любимец на поколения българи! Старите български филми пазят спомени за паметните образи на великия актьор. Всъщност, той е бил доста стеснителен и сдържан човек, пълна противоположност на екранните си и сценични превъплъщения. Близките му го описват като "тъжен и самотен човек", който е успял "да се запази чист" до сетния си дъх, въпреки че много хора го нагрубявали.
Вижте още: Любовни хроники: Сър Майкъл Кейн и Шакира Бакш
Уви, Парцалев до края на живота си остава сам, без половинка в истинския смисъл на думата. Още от първите любовни трепети е бил срамежлив и се чувствал непохватен. Все още не е ясно дали е бил хомосексуален, както говорят мнозина, но в биографичната книга „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“ журналистът Георги Тошев разказва трагичната история за една неизживяна любов на Парцалев, която белязала сърцето му завинаги и сякаш го обезверила, че ще намери своята половинка. Този тъжен епизод от живота му е бил през 50-те години на миналия век, когато бил прохождащ актьор в София.
След като станал част от трупата на новия Сатиричен театър през 1956 г., Парцалев получил малка роля в постановката по Владимир Маяковски „Баня“. Скромен и неуверен, големият Парцалев се притеснявал, че му липсва актьорско образование и се стараел адски много да “изпипа” образа. Започнал да посещава Народната библиотека, изследвайки подробно творчеството на руския поет. Там се запознал със студентка по Руска филология на име Анастасия.
Вижте още: Любовни хроники: Проф. Балабанов и Яна Язова
Двамата прекарвали много време заедно в продължение на няколко месеца, докато Парцалев репетирал, а и не само. Малко преди премиерата на „Баня“ обаче Анастасия мистериозно изчезнала.
Въпреки успеха на първото представление, Парцалев изглеждал тъжен и умислен, отколкото ентусиазиран. Причината била, че нямал представа къде е неговата любима. След като не я откривал в квартирата ѝ и не успявал да се свърже с нея чрез приятелите ѝ, взел решение да я потърси в родния ѝ град Силистра.
В родния дом на момичето Георги станал свидетел на разтърсваща сцена – неговата любима лежала тежко болна и въпреки че го погледнала с изстрадала усмивка, не успяла дори да му каже „сбогом“. Това е последната среща между двамата. Анастасия умира месец и половина по-късно. Болестта, която отнема живота ѝ, е левкемия – същата болест, от която умира и самият Парцалев през 1989 г. „Животът така се случи, че всеки път, когато срещах любовта, съдбата ми я отнемаше“, споделя горчиво актьорът в интервю, което Георги Тошев помества в биографията му.
