Проф. Александър Балабанов е един от най-видните интелектуалци и учени в България през миналия век. Не така обаче гледат на Яна Язова, наричана "единствената правописна грешка на Балабанов”, "лека жена" и какво ли още не.
Постсимволизъм, сюрреализъм, древногръцка мъдрост, чувственост и удивление от краткостта на живота, пожари на незаглъхваща страст – такъв е поетичният мир на Яна Язова – различната страница в българската поезия от 30-те години на ХХ век.
Вижте още: Борислава Кутларска, която обича и почита българския фолклор
Тя е родена като Люба Ганчева на 23 май 1912 г. в Лом в семейството на известни интелектуалци и учители. Завършва гимназия в София през 1930 г. и славянска филология в Софийския университет пет години по-късно. В началото на 30-те никому известната възпитаничка на Първа девическа гимназия Люба Ганчева занася първите си опити в стихотворна форма на международно известния учен и интелектуалец Александър Балабанов.
С много внимание ерудитът редактира първата ѝ стихосбирка „Язове”. Измисля и псевдонима ѝ Яна Язова, с който по-късно тя става известна като писателка. Наричат я детето-чудо на българската литература. Тя е на 18, той – на 51. Тя е висока, стройна, ефирна, с красиви, маслинови очи, с черни къдрици, които небрежно падат на раменете и съвсем логично възрастният професор веднага се влюбва в младата студентка.
Злите езици смятат, че благодарение на „приятелството” си с Балабанов, Люба излиза на литературната сцена. Но никой не може да отрече, че в средата на 30-те години тя има зад гърба си две стихосбирки и един роман. В силно психологичното ѝ творчество се появяват образи от социалното дъно – гамени, просяци, циганки, проститутки.
Вижте още: Леа Иванова: Лъвицата, която слага началото на българската естрада
От друга страна, жененият проф. Балабанов също е обект на критики и присмех. От Двореца му дават да разбере, че връзката му с младата писателка е скандална и цар Борис III не може да си позволи да контактува публично с уважавания интелектуалец. В същото време съпругата му Лия, която е германка и с която Александър се запознава по време на своя командировка в Лондон, не му дава развод.
През годините Яна и Александър са герои на басни, памфлети, фейлетони. Личи си, че професор Балабанов е изпитвал истинска любов към Яна, а ревността му е доказателство за това. През август 1938 година в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. Вестта за силното приятелство бързо стига до София и Александър Балабанов решава да се намеси. Той е разярен от връзката между Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред свидетели и зараждащата се любов между Жеков и Язова е потушена.
Язова обаче се омъжва през 1943 година за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио „София“, живял 16 години във Франция. Той й осигурява материално възможността да твори и й спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не се вписват в режима.
Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 година. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на юли. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е бил полуразложен. Години по-късно част от патоанатомите, приели тялото на Яна Язова в моргата, споделят, че тя е била отровена и удушена с колана на халата си. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.
