Хелън Хейс, родена на 10 октомври 1900 година във Вашингтон, е американска актриса, известна като „първата дама на американския театър".
Хелън Хейс печели международно уважение и любов по време на кариерата си, продължила повече от 80 години във филми, радио и телевизия. Като екранен актьор тя печели две награди „Оскар”, на сцената пък се сдобива с престижната награда „Драма лийг“ в Ню Йорк, а през 1988 президентът Роналд Рейгън ѝ връчва Националния медал за изкуство.
ОДРИ МЪНСЪН: ПЪРВИЯТ СУПЕРМОДЕЛ, КОЙТО ТЪНЕ В ЗАБРАВА
Дълбоко влюбена в професията си, Хейс се радва да играе различни роли, от Аманда Уингфийлд в „Стъклената менажерия“ (1948) до възрастна дама в „Летище” (1970). Както очарованието на комичните ѝ роли, така и дълбочината на трагичните ѝ образи правят Хейс един от най-уважаваните и обичани американски актриси.
Родена през 1900 г. във Вашингтон, Хелън Хейс Браун прекарва детството си в театъра по настояване на майка си. Дебютира на Бродуей само на 9 години в „Old Dutch“, вдъхновявайки един критик да я нарече „най-великата малка дама, която виждаме за първи път”.
Хелън несъмнено е най-младата звезда, която сцената на Ню Йорк е виждала. Натискът обаче почти руши детската ѝ психика. Търсейки разнообразие, Хейс участва в продукцията на „Цезар“ и „Клеопатра“ на Джордж Бърнард Шоу през 1928 г. Отзивите са разнопосочни, но за един драматург, Чарлс Макартър, Хейс е истинска звезда. Двамата се женят по-късно същата година, докато тя триумфира в „Coquett“, а Чарлс жъне успех с пиесата си „The Front Page“. Първото им дете, Мери, се ражда година и половина по-късно, а не след дълго двойката осиновява син Джеймс (който върви по стъпките на майка си, ставайки известен като Дани „Дано“ Уилямс в телевизионното шоу „Хавай 5-0”).
Хейс придружава съпруга си в Холивуд през 1930 г., когато той става сценарист на MGM. Там тя стартира филмовата си кариера с „Грехът на Мадам Клод” (1931), за което печели Оскар за най-добра актриса. Тя обаче усеща, че сцената наистина е нейният дом и казва „В снимането на филм няма приключение. Крайният продукт не е твоя работа, защото режисьорът го оформя и изрязва както прецени.”
Разделяйки времето си между Холивуд и Бродуей през 30-те години, Хейс прави наисрина огромни театрални триумфи. „Виктория Риджайна“, може би най-известната ѝ роля, е видяла 969 представления.
През 1993 година, на 92 години, Хелън Хейс умира в дома си в Ню Йорк. Кариерата ѝ я бе откарала в най-различни страни по целия свят и в сърцата на поколения американци. Тя получава най-високото отличие на театралната общност, когато театърът „Фултън“ на Бродуей е преименуван на театър „Хелън Хейс“ в нейна чест.
