Фани Попова-Мутафова е една емблематична личност на българската литературна сцена, която, уви, не е позната на днешното младо поколение. Нейната кариера е белязана от възходи и падения, най-вече заради социалистическия режим, но това по никакъв начин не умаловажава приноса ѝ към родната литература.
Освен с дарба към писането, нейните съвременници я описват и като много красива дама - слаба и винаги елегантна. На свой ред Фани никога не е крила слабостта си към хубавите парфюми и лилавите дрехи.
За любовта ѝ с Чавдар Мутафов
За късмет на възвишената интелектуалка, родена със сребърна лъжичка в устата, тя успява да се омъжи за голямата си детска любов!
Когато се запознават, Чавдар Мутафов, по-голям от нея с цели 13 години, вече е натрупал зад гърба си солиден житейски опит - учил е инжинерство в Мюнхен, участвал е в балканските войни и е издал цели две книги!
Вижте още: Любовни хроники: Марта Гелхорн и Ърнест Хемингуей
Макар и двамата да са родом от Севлиево, Чавдар и Фани се запознават в София, а после съдбата ги отвежда в Мюнхен, докато не се ражда синът им Добри. Цялото семейство се прибира в България за постоянно.
Любовта им е голяма, изключение дори за онези години, раздирани от любовни драми, триъгълници и раздели! Спазват обета си за вярност през целия си живот – той я обожава и боготвори литературния ѝ талант, докато Фани твърди, че тайната на успешния брак е непрекъснато да се преоткриват съпрузите.
След 9-ти септември за двамата идват много унизителни моменти, защото и двамата са членове на „Българска орда“ – заклет шовинистичен кръг. Фани и Чавдар са усвоили много от похватите на нацизма по време на живота си в Мюнхен, а убежденията им са хитлеристки, заради което Чавдар е отведен в лагер, а Фани в затвор.
Когато излиза от затвора, писателката остава сама и без никакви средства. Гори книгите си, за да се стопли. Властта не я оставя на мира – не само с директни издевателства, но и с множеството слухове, които се пускат за нея.
Западни издателства търсят Съюза на писателите, за да установят контакт с нея – искат да преведат нейни книги. Отговорът на ЦК на БКП на въпроса на писателите какво да правят, е кратък: „Кажете им, че е умряла”.
В годините на пълното ѝ отхвърляне тя се прехранва като редактор и преводач. Нейно дело са много от преводите на италианска литература на български език.
