Любовни хроники: Йордан Йовков и Деспина


Любовни хроники: Йордан Йовков и Деспина
Снимка: Facebook

В началото на 20-ти век любовният живот на българския хайлайф е толкова пъстър, бурен и интересен, колкото са и политическите събития от ония години. Страстта и нежните трепети докосват абсолютно всеки наш актьор, поет, художник и писател. По-назад не остава и Йордан Йовков.

Писателят с нежна душа дълго време е изгарян от любовта си към Елисавета Багряна, с която се срещат през 1914 година. Двамата с часове си говорят за литература, разхождат се, пишат си писма, но Йовков спазва дистанция доста дълго време. Дали защото е свенлив, а Лиза заобиколена от ухажори, или пък защото той едва свързва двата края с библиотекарската си заплата, а пък тя е свикнала на охолен живот – никой не знае.

ЛЮБОВНИ ХРОНИКИ: НЕВЕНА КОКАНОВА И РАДЕ МАРКОВИЧ

През 1988 журналистът Венелин Митев записва спомените на поетесата. Тя му признава, че е имала роман с автора на „Албена“, който продължил до 1918 г. За Елисавета Йовков пише: „Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол.“ „Бърканица”, която той колкото и да обича, явно не си представя в образа на перфектната домакиня, съпруга и майка. Отношенията им охладняват, когато той отказва да кумува заедно с Елисавета на сватбата на сестра ѝ.

Няколко месеца по-късно, на 38 години, Йордан среща бъдещата си съпруга, студентката Деспина, която остава и най-важната жена в живота му. Писателят я среща през кратката си отпуска от фронта през 1917 г. Въпреки шестнайсетте години разлика, двамата са сродни души. Свързва ги любовта към Добруджа и към литературата. Той е покорен от изящното момиче със замечтани очи, с кротък, сговорчив и грижовен характер. Тя не е ярка и смущаваща, но приема благосклонно непохватното му ухажване с разходки в Градската градина.

Деспина се оказва възможно най-подходящата половинка за писателя. Тя е самоотвержена, ненатрапчива и интелигентна. Учи две години история в Женева, но войната я принуждава да продължи образованието си в Софийския университет. Деспина има недъг - дланта и пръстите на едната й ръка са недоразвити. Затова баща й решава да получи подходящо образование.

Писателят потъва в сигурния покой на семейството си. Страдат от безпаричие, Йовков често боледува, но Деспина винаги намира начин да свърже двата края и никога не го безпокои с битовизми, за да има творчески комфорт. Тя многократно пренаписва мемоарите за съвместния им живот, но накрая изгаря всичко и оставя само оскъдни сведения, сякаш за да го запази само за себе си. И след смъртта на Йовков неговата личност осмисля живота ѝ.

Етикети:
Iwoman.bg

Още по темата


Още от В света на


Реклама
Реклама

Животът е възмутителен, когато мислиш за него, и прекрасен, когато го живееш.

Карол Корд

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама