6 навика за щастливо хранене

  • 6 навика за щастливо хранене
    Дата: Снимки: foodieboulevard.com
Дата: 02.10.2017 Снимки: foodieboulevard.com
Iwoman.bg

Често казвам, че храната е преживяване. Тя просто е там в "онези" моменти.

Моментите, в които празнуваме раждането на първата си рожба. Моментите, в които черпим приятелите си за рождения си ден. Моментите, в които вдигаме първа наздравица в сватбения си ден. Моментите, в които изненадваме родителите си с празнична вечеря за годишнината им. Моментите, в които учим стресирано за изпит. Моментите, в които бягаме от злободневните проблеми в търсене на бързо облекчение. Моментите, в които сме сами. Моментите, в които сме обградени от любими хора.

Храната е там във всички тези моменти. И в хубавите, и в лошите. Тя е един от героите, които винаги ще имат роля в живота ни.

Но каква ще е ролята и каква храна ще изберем да бъде там, до нас, за онези моменти, решаваме сами.

Храната е удоволствие и заслужава връзката, която имаме с нея, да ни носи положителни емоции. Но често, когато сме в капана на някаква нездравословна крайност в храненето, това иначе толкова приятно занимание може да бъде пълен кошмар.

Вижте 6-те навика, които ми помагат ежедневно да поддържам баланса в храненето си, да се чувствам щастлива и искрено да се наслаждавам на преживяването.

1. Не броя калории, но обмислям храната си.

За мен здравословно хранене значи балансирано хранене. След дългогодишно бягане в крайностите осъзнах, че за мен това просто не работи. Изключване на хранителни групи, спазване на строги режими, маниакално гонене на цели… Да си говорим откровено – колко пъти това е било успешна стратегия? А за колко време? Можем ли да живеем така с години, с десетилетия? А пълноценен живот ли е това? Затова лично аз съм приела фундаменталната философия, че личната ми дефиниция за здравословно хранене включва всички макронутриенти. И е гъвкава, динамична, моделираща се според обстоятелствата. Затова, планирайки храненето си вкъщи или пък избирайки какво да си поръчам от менюто в някое заведение, вместо да се ужасявам кое колко калории има, винаги избирам ястие по два признака. За втория ще ви разкажа след малко. Първият е балансът. Винаги избирам или си “построявам” ястие, което съдържа източници на протеини, мазнини и въглехидрати. А ако съм в заведение и ястието в менюто не ги съдържа – поръчвам си ги отделно!

2. Не следя грамажи, но използвам визуални ориентири

Вкъщи имам везна, която ползвам много рядко. Имах период, в който се обсебвах да меря всичко, което консумирам, до последния грам и да го вписвам прилежно в таблица с всичко, което съм изяла през деня, както и да въвеждам как съм се чувствала, след като съм се нахранила.

Това работеше за известно време, но осъзнах, че е много трудно приложимо в реалния ми социален живот и ми създава основно дистрес и дискомфорт. Затова сега, когато се храня, аз се водя по ориентир, към който Инес Субашка насочи вниманието ми преди около две години. Стремя се източникът на протеин, който съм избрала, да е с големина приблизително колкото дланта ми.

Стремя се въглехидратите да са около две шепи (например 2 шепи пъстра миксирана салата с всякакви зеленчуци, 2 шепи варена киноа, 2 шепи задушени зеленчуци или 2 шепи ориз на пара и т.н. Мазнините гледам да са около 2 палеца или с други думи четвърт авокадо, 6-7 маслини, 10тина сурови ядки, около чаена лъжица кокосово масло и т.н.

3. Приготвям храната си предварително

Една от най-честите причини да посегнем към нещо "виновно" е, че не разполагаме с никаква подходяща алтернатива. Затова винаги, когато мога, приготвям храната си за деня от сутринта или от предната вечер.

Ако нямам време да приготвя нещо – минавам през магазина и грабвам една извара или едно кисело мляко, а в офиса – посягам към "здравословното" си шкафче, което е заредено с овесени ядки, сурови ядки, чия, сушени плодове, оризовки, пшенични трици.

По този начин – точно за 5 минути, мога да си спретна един бърз пудинг с кисело мляко, чия, сурови ядки и сушени плодове без добавена захар, който реално съдържа всички макронутриенти и ме засища за няколко часа.

4. Приготвям красива храна

Макар това да звучи ненужно и преувеличено занимание за доста хора, това е трик, който помогна лично на мен да изместя фокуса си от самата храна и това да бързам да се наям и вместо това да акцентирам върху приготвянето на храната като преживяване. За мен този процес е една увертюра, която ми помага да погъделичкам инстинктите си на естет и да създам нещо красиво. По този начин храната, която консумирам, носи материализираната ми душа. А и е отражение на вдъхновението ми. А и ако ще я споделям с някого – съм зарадвала окото на поне още един човек.

И докато съм се погрижила за всичко това – напълно съм усмирила първоначалния си бесен глад и първосигнален импулс да се натъпча.

5. Не бягам от изкушенията, а ги опитомявам

С годините установих, че няма смисъл да си завирам главата в пясъка и да се преструвам, че изкусителната храна изведнъж е престанала да съществува в света. Има я. И винаги ще я има. И често ще ми се иска да се поглезя с нещо. Затова вместо на всяка цена упорито да се лишавам от малки удоволствия, аз създавам храна, която освен красива и вкусна държи съвестта ми спокойна, а рецепторите ми – погъделичкани и щастливи.

Така, вместо да стискам зъби седмици наред и да се убеждавам, че не ми се яде Сникърс, докато подсъзнателно постоянно мисля за него, аз си приготвям нещо, на което се наслаждавам без притеснения и напълно успокоява съзнанието ми. А, да, и някъде напред във времето, Сникърсът спира да бъде привлекателен. Мислите спират да бягат към него. Дори в моментите, в които емоционалният глад се опитва да напомни за себе си по време на стресов период (през какъвто минавам в момента), повигът на глада не идва от нещо ултра захарно, пържено или потънало в панировка, идва от нещо, което може и да има малко повече калории, но е пълно с правилните нутриенти, които дават на тялото ми правилната енергия.

6. Пазарувам стратегически

За да се храниш с пълноценна и "жива" храна трябва да пазаруваш сравнително често, защото пресните продукти очевидно имат по-кратък живот.

Но това, което ми помага да оптимизирам пазара си и да намаля до минимум необходимото за него време, е винаги да разполагам с дълготрайни базови продукти у дома. По този начин, основните ми "дежурни" покупки в магазина са плодове, зеленчуци, яйца, млечни и някои свежи подправки.

Затова се стремя кухнята ми винаги да е заредена с киноа, леща, бобови, овесени ядки и трици, пълнозърнести брашна, чия, сурови ядки, сушени плодове, замразени зеленчуци за всеки случай, консервирани (за предпочитане в буркани) нахут, грах, царевица.

Източник: foodieboulevard.com

Instagram

Етикети:

Общо коментари | 0  Напиши коментар
Твоят коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
Всички полета са задължителни.
Коментарите подлежат на коментар.