Понякога родителите помагат твърде много на децата си. Възрастните не могат да живеят живота на децата си вместо тях. Нашата задача е да им помогнем да израснат и да натрупат собствен опит.
Вижте още: Психолог: Два признака показват, че с детето нещо не е наред
1. Говорите вместо тях
Всичко започва с онези щастливи моменти, когато едно малко дете го попитат: "О, как се казваш?" и ние, родителите, веднага отговаряме: "Това е Георги". Би било хубаво този навик да спре завинаги, след като детето се научи да говори. Но не, някои родители продължават да отговарят дори когато децата им станат тийнейджъри.
И какво правим в крайна сметка? Отнемаме шанса на децата ни да се осъзнаят като личности.
Следващия път, когато искате да говорите от името на детето си, опитайте се да се спрете.
2. Бъдете техен приятел
Много родители се опитват да станат приятели с децата си и не искат те да имат тайни от тях. Лесно можем да разберем защо родителите искат това, но нека се опитаме да изясним какво е приятел? Това е човек, с когото можете да говорите при равни условия. Да, можете да кажете всичко на приятел.
Родителите обаче имат друга роля: те се грижат за нас и ни обичат. Няма нужда да се опитвате да бъдете много близки приятели. Нека децата търсят свои приятели сред хора на тяхната възраст. Мама и татко са там, когато децата имат нужда от любов и подкрепа.
Вижте още: Около 750 000 педофили дебнат в социалните мрежи
3. "Искам" срещу "имам нужда"
Много добре знаем, че броколите са много по-здравословни от бонбоните и че новите маратонки са по-полезни от куклите. Така че ние диктуваме на децата си (понякога го крием, а понякога не го правим) какво трябва да искат. Това е като във вица "Мамо, гладен ли съм?", "Не, студено ти е и искаш да си на топло място".
До какво води подобна манипулация? Децата потискат "аз-си", желания и целите си. Така те се превръщат в жертва или краен бунтар срещу всички и всичко.
Какво да правите? Търсете нуждите и желанията на детето. Ако трябва да ги научите на добри навици, не го правете манипулативно, а разговаряйте и обяснявайте.
4. Помагате им твърде много
Децата след 3-годишна възраст вече могат сами да обличат и събличат различни дрехи и да ги пускат в пералнята. Нещо повече, на тази възраст те много искат да се справят сами.
И какво правим? Обличаме ги почти докато се оженят, защото така е по-бързо и лесно за нас. Подкрепяме това поведение с аргументите "Той не може!" Ние ги храним, не им позволяваме да го правят сами и не им позволяваме да експериментират. А по-късно се изненадваме, когато тийнейджър е неподреден или не иска да помогне на майка си.
Какво да правите? Оставете детето да направи колкото е възможно повече самостоятелни дейности, дори да не е перфектно в тях, това е пътят да се научи.
5. Избираме хобитата им
Мама иска дъщеря ѝ да свири на цигулка и е готова да я води през целия град на музикално училище 3 пъти седмично. А татко иска синът му да играе футбол всяка вечер. Родителите често подсъзнателно се опитват да наложат собствените си хобита на децата си.
Какво да правите? Бъдете търпеливи и гледайте децата си. Обърнете внимание на техните интереси и желания. Попитайте ги какво харесват и тогава ги оставете да се развиват в тази област.
