8-те „крилати” жени, променили българската авиация


8-те „крилати” жени, променили българската авиация
Снимка: личен архив

Природата е дала криле само на птиците. Но сякаш не можейки да се примири с тази несправедлива съдба, човекът дръзва да й се противопостави, да се сдобие с криле, да достигне и надвиши скоростта на звука.

В авиаторската професия българската жена навлиза много по-убедително и по-властно, отколкото в морето или мините. И макар в миналото дамите често да са били забравяни в сянката на мъжете, а постиженията им пренебрегвани, това не значи, че те не са оставили своята ярка следа в историята. Има една по-особена „порода” жени – не тези, създадени да свият гнездо, да създават уют и да продължават родове – а тези, които са дръзнали да се изправят срещу страховете, срещу неодобрението и са се сдобили с криле, но не само метафорично казано.

Може би сте срещали името на Мария Атанасова, по-известна като „първата жена, управлявала моторен самолет”. Истината е, че тя е една от първите 8 жени, завършили рамо до рамо през 1950 година в Долна Митрополия. До нейното име гордо се нареждат Мария Недялкова, Сийка Цончева, Пелагия Алферова, Милка Горанова, Пенка Нунева, Жечка Бачева и Евдокия Христова. Днес ще си поговорим с последната, Евдокия Христова, за онези години, за тръпката от летенето и за перипетиите, които са срещали жените в тази професия през средата на миналия век.

Как и кога реши, че искаш да станеш пилот?

Кога съм решила, че искам да стана пилот, не мога да ти кажа точно. Започнах през летните ваканции в гимназията да ходя на безмоторно летене и от едното другото – хванеш ли пътечката, тя сякаш сама те води. На времето гимназия се учеше до 10-ти клас. Който иска да учи след това, се явява на матура, аз влязох направо във военното училище на 16 години. В Граф Игнатиево взехме първи пилотски изпит, тогава така се казваше, и заминахме за Долна Митрополия.

Трудно ли беше да си жена летец по онова време?

Трудно, разбира се. Като ни „произведоха” 1950-та година, нас осемте ни оставиха като инструктори по безмоторно летене, защото нямаше, а тези, които ни преподаваха на нас бяха стари офицери. След това започнаха да уволняват от армията по т.нар. Женевско споразумение и нас първи ни съкратиха. Жени - не сме глави на семейства, нямаме да храним деца. И така, всяка една тръгна нанякъде - Жечка стана студентка във ВМЕИ, Пелагия започна работа в музей, а аз отидох в Шумен пак като буксировчик, само за да летя. Къде ли не ходихме да се молим за работа тия 2-3 години - от Добри Терпешев, та чак до Георги Димитров. Благодарение на Тодор Живков ни приеха в „Балкан”, написа устав и автоматично влязохме.

А какво беше отношението на мъжете?

Как да ти кажа – винаги си останахме жени, винаги сме били втора категория пилоти. Имала съм командири на полети, които са ми били ученици. Прави си сметката – по-млади, по-неопитни, ама мъже. Ние бяхме друго поколение, не е като сега. Въпреки че и днес не е лесно, защото уж има равенство, ама заплатите между мъжете и жените са различни. При нас беше обратното. Разлика в заплатите имаше само спрямо длъжността – дали ще си командир, дали втори пилот. С колегите бяхме приятели, уважавахме се, но никога не сме били истински равни.

Кои са били най-трудните моменти?

Всяка професия си има плюсове и минуси. Ние загубихме много в семейно отношение, децата ни пораснаха при бабите и дядовците, виждахме ги през почивните дни, понякога веднъж месечно. Имало е случаи и веднъж на 6 месеца – ако съм в Русия на обучение за нов самолет. За две години съм сменяла два самолета – Ан-24 и Ил-18. Това е общо цяла година в Уляновск. Нямаше събота и неделя, нямаше Коледа и Нова година. Затова се и пенсионирахме млади, на няма и 50 години.

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че сте с нас тук и сега!

Времената са трудни и ние имаме нужда от вашата помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за екипа на iWoman.bg. Благодарим ви!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за iWoman.bg

Iwoman.bg

Още по темата


Още от Силна


Реклама
Реклама

Няма проблем човек да се пуска по течението, стига да може след това да се върне.

Миг Джагър

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама
Реклама