За многобройните полезни свойства на глухарчето можем да намерим безкрайна информация. Ето обаче някои интересни факти, които не са толкова известни:
Българското име "глухарче" произлиза от факта, че ако летящото семенце попадне в ухото, особено на малко дете, може да причини временно оглушаване.
На "главата" на едно глухарче има около 200 семена, а общият брой семена от 1 корен може да достигне 7000.
Семената от глухарче могат да летят над 8 километра през въздуха, преди да се загнездят в почвата.
В Европа са известни над 1200 подвида глухарче, а в България са описани над 50, някои от които трудно се различават един от друг.
Глухарчето е едно от най-дълго цъфтящите растения – от ранна пролет до първия сняг, а в по-топлите райони може да цъфти и целогодишно.
Ако косите глухарчето, то ще расте с по-къси стъбла напук на вас.
Вижте още: Страхотните ползи от сусамовия тахан
Едно съцветие дава около 10 милиграма жълт полен. Ето защо насекомите обичат това цвете толкова много.
По глухарчета можете да си сверите часовника. Те се отварят в шест сутринта и се затварят в три следобед, плюс или минус няколко минути.
Глухарчето е използвано за лекарство още в древността. Смятало се, че е било слънчев балсам за тялото. То е било добре познато на древните египтяни, гърци и римляни и е било използвано в китайската традиционна медицина повече от хиляда години.
Глухарчето е широко популярно в народната козметика: маската от пресните листа подхранва, овлажнява и подмладява кожата, а извлек от цветовете избелва луничките и пигментните петна.
Глухарчето е използвано от древността и за храна от много народи. В Китай дори се смята за зеленчук. От венчелистчетата от глухарчето някъде правят сладко и вино.
В традиционната италианска кухня глухарчето се използва доста широко като съставка в различни ястия. Глухарчетата в Италия се продават дори и в магазините - те се отглеждат специално, за да ги използват за храна.
