Социалните мрежи първоначално са създадени като лесен начин за поддържане на връзка с приятели и семейството. Днес обаче милиони хора прекарват часове в безкрайно превъртане на видеа, снимки, мнения и препоръки, включително съдържание от напълно непознати. Ново мащабно изследване показва, че продължителната употреба на социални мрежи е свързана с по-висока честота на самоотчетена депресия. Връзката се откроява по-силно от редица други фактори, включително професията, образованието и времето, прекарано в гледане на телевизия, сърфиране в интернет или играене на видеоигри.
Проучването е проведено от учени от Университета на Синсинати и Северозападния университет и е публикувано в научното списание „npj Mental Health Research“. Изследователите са анализирали 183 300 анонимни анкети на хора на възраст между 18 и 70 години. Данните обхващат 11 години – от 2014 г. нататък, което позволява да се проследи тенденцията в продължителен период.
Повече за новото изследване
Още: Спрете безкрайното скролване: Лесни стъпки за по-малко време пред екрана
Информацията е събрана чрез ежегодното проучване Media Behaviors and Influence Study, провеждано от Prosper Insights & Analytics. Анкетата съдържа 1318 въпроса за живота и поведението на участниците и включва 31 показателя, свързани със здравето, сред които и самооценка за наличие на депресия. За обработването на огромния обем информация учените са използвали модел за машинно обучение. Той е сравнил множество характеристики и поведения, за да установи кои от тях са най-силно свързани със самоотчетената депресия.
Социалните мрежи се оказват сред най-значимите фактори. Изследователите установяват, че при хората, които съобщават, че прекарват поне 150 минути дневно в социалните мрежи, се наблюдава връзка с по-висока честота на самоотчетена депресия. Това се равнява на 2 часа и 30 минути дневно или повече от 17 часа седмично.
Особено важно е, че тенденцията се наблюдава през всяка от 11-те изследвани години. Освен това значимостта на социалните мрежи като предиктор на депресията се увеличава с течение на времето. Това обаче не означава, че 2,5 часа са граница, след която човек непременно ще развие депресия. Изследването установява статистическа връзка, а не доказва, че продължителното използване на социални мрежи директно причинява депресия.
Възможна е и обратната зависимост. Хората, които вече изпитват депресивни симптоми, могат да се оттеглят от социални контакти и да прекарват повече време вкъщи с телефона си. В такъв случай социалните мрежи могат да се превърнат в средство за разсейване или начин за поддържане на някакъв вид контакт.
Още: Деинфлуенсъри - нова мода в социалните мрежи
Възможно е също двете явления да се влияят взаимно. Влошеното психично състояние може да доведе до повече време онлайн, докато прекомерното скролване може да отнеме време от съня, физическата активност, личните срещи и други значими занимания.
Именно разграничаването между социалните мрежи и останалото време пред екрана е един от интересните аспекти на изследването. Един час виде разговор с близък човек, един час онлайн обучение и един час безкрайно превъртане на кратки видеа представляват различни преживявания, въпреки че всички се случват пред екран.
Според изследователите самите социални платформи също са се променили значително. В началото те са били основно място за общуване с приятели, роднини, съученици и колеги. Днес потребителите все по-често виждат съдържание от непознати, инфлуенсъри, рекламодатели и професионални създатели на съдържание. Алгоритмите постоянно подбират нови публикации, които имат за цел да задържат вниманието. Така се създава среда, в която практически няма естествен край. За разлика от телевизионен епизод или статия във вестник, които приключват, потокът от съдържание в социалните мрежи може да продължава неограничено.
Продължителното скролване може да измести и други дейности, които са важни за психичното здраве. Времето онлайн не може едновременно да бъде използвано за сън, спорт, срещи лице в лице или занимания, които създават усещане за смисъл и цел.
Още: 4 неща, които никога да не споделяте за децата си в социалните медии
Другите негативи от социалните мрежи
Социалните мрежи могат да имат и други психологически ефекти – например да насърчават сравняването с други хора, да излагат потребителите на негативни новини и конфликти или да създават нереалистична представа за живота на останалите.
В същото време учените не изключват положителните страни на социалните мрежи. Те могат да помагат на хората да поддържат отношения, да намират общности, да получават информация и подкрепа, особено когато са социално изолирани.
Изследването има и някои ограничения. Данните за депресията са основани на самооценка, а времето, което участниците съобщават, че прекарват в социалните мрежи, може да се различава от реално измереното чрез устройствата им. Освен това проучването не показва дали определен брой минути представлява универсален праг за негативен ефект. Значение вероятно имат и съдържанието, което човек гледа, причините, поради които използва социалните мрежи, и останалите обстоятелства в живота му.
Изследователите посочват няколко прости начина за ограничаване на автоматичното скролване – изключване на известията, поставяне на времеви ограничения и излизане от профила след приключване на употребата. Тези мерки могат да направят повторното отваряне на приложенията по-съзнателно, вместо автоматично.
В крайна сметка изследването не доказва, че отказът от социалните мрежи може да предотврати или излекува депресията. То показва устойчива статистическа връзка между интензивната употреба на социални мрежи и самоотчетената депресия сред широка група възрастни.
Следващият важен въпрос за учените е дали реалното ограничаване на времето в социалните мрежи води до подобряване на психичното здраве. За отговора ще са необходими допълнителни изследвания, които проследяват в реално време както употребата на приложенията, така и промените в психичното състояние на хората.
Източник: БГНЕС
