Когато във живота ми дойде
навсякъде ухаеше на пролет...
И аз, разперих своите криле,
превърнала мечтите си във полет.
Дърветата разцъфваха красиво,
въскръсваше света с живота нов,
а аз се чувствах истински щастлива...
Почувствах те, почувствах те, Любов!
Различно беше лятото, измамно...
Разтягаше лицата в нервен смях.
Тогава в теб усетих нещо странно-
промяна, от която бе ме страх.
През есента валежа на листата
напомняше на чувството във мен...
Любов? Или присъда „Прокълната!”,
убиваща ме бавно ден след ден...
Не закъсня онази страшна зима...
И с леден дъх в прегръдка ме скова.
Сърцето ми затрупа със лавина.
Останалото – студ. И самота...
И днес се лутам сред развалини.
Светът ми е напълно разрушен...
Ела, Любов!...За спомен си вземи
парченцата, останали от мен!
Автор: Павлина Соколова
