Тя спря да се привързва, защото разбра, че привързаността е коренът на всяко зло. Кара я да се придържа към неща, от които трябва да се освободи. Кара я да продължава връзка с хора, които са я предали. Кара я да преследва неща, които не са за нея. Кара я да заобикаля собствените си логика и преценка, защото се крепи на страха, а не на убежденията си.
Тя спря да се привързва, защото научи, че не всичко си струва да се пази. Разбра, че понякога е истинска благословия да пуснеш и да се сбогуваш с хората, които те дърпат надолу. Тя осъзна, че колкото повече се привързва към нещо и се страхува да не го загуби, толкова повече ще се отдалечава от него, защото така се фокусира само върху получаването, а не върху даването.
Тя вече не се привързва, защото знае, че хората накрая все си тръгват. Те не винаги мислят това, което казват, а още по-рядко спазват обещанията си. Те не винаги я обичат „завинаги”, а дори и да го правят, любовта понякога не е достатъчна, за да поддържа връзката. Тя знае, че прекалено бързото привързване винаги свършва с разочарование.
Тя спря да се привързва, защото се умори от хора, които се отдръпват, променят мнението си, не знаят какво искат и как да го постигнат. Осъзна по трудния начин, че едностранната привързаност боли. Разбра, че когато се привърже твърде силно, тя губи себе си, а не винаги нещата трябва да се случват на всяка цена…
