Тя е сама - напълно и изцяло сама по средата на нощта. Това мълчание я плаши. Тя знае защо се събужда внезапно всяка вечер - защото подсъзнателно не е в мир със самотата в живота си. Тялото, умът и душата й могат да усетят огромната пустота, която освен в апартамента й, е още повече в живота й.
В гърдите й се е настанило усещането за предстояща обреченост, но в действителност нищо не се случва. Светът продължава да се движи около нея, но тя не спира да се чувства заседнала, неспособна да се движи. Със странното чувство, че гледа на живота си отвътре навън, сякаш е непозната в собствения си живот и в собствената си къща. Това неудобно осъзнаване се превръща в реалност с всеки изминал ден.
Жената, която се събужда сама, е затворник в собствената си самота. Млада, умна и красива - отвън изглежда, че притежава всичко. Но ако се вгледаш в очите й, в дълбочината ще видиш белезите, които всъщност носи…
МЪЖКИТЕ МОМИЧЕТА - ЛАБИРИНТИ БЕЗ ИЗХОД
Изглежда никой не може да разбере самотата й, защото животът й не изглежда зле. Тя има добро образование, прилична работа, къща, кола, материалните неща, които повечето хора желаят. Това чувство за привилегия я кара да се чувства виновна през повечето време, когато гледа живота си и привидно малките си проблеми. Тя знае, че не бива да бъде толкова жестока към себе си или да се самосъжалява, но така или иначе го прави. По странен начин това е единственият истински комфорт, който познава. Нейната самота е единствената сигурна компания, от която не може да се отърве, дори когато иска…
Жената, която се събужда сама, ще продължава да бъде точно такава, каквато трябва да бъде за всички останали. И тя ще се справи добре, с усмивка и изящество. След това отново ще заспи бързо, за да избегне повече чувства. Но истината е, че тази жена никога не се е събуждала сама, защото тя винаги е с всичките си призраци…
