Едно от най-упоритите когнитивни изкривявания може да се нарече възприятието ни за щастието като вид вътрешна работа, а нещастието като последици от изключително външно влияние.
По правило ние разбираме, че трябва да създадем за себе си или поне да допринесем за собственото си щастие (ние сме длъжни да организираме пътуване, да напуснем работа или да намерим своята сродна душа и т.н.). Но често хората не осъзнават, че най-основните причини за нещастен живот изобщо не са свързани със случайни външни събития.
Нещастието е резултат от комбинация от действия, качества, стил на мислене и адаптация. Смятаме, че това е само следствие от някои външни събития и затова се страхуваме да не загубим контрол над ситуацията. В действителност обаче това не е така: някои хора са щастливи, дори когато нямат особена причина за това, докато други се чувстват дълбоко нещастни, въпреки факта, че имат почти всичко на този свят.
Не трябва да се чувствате грозни, несигурни в себе си или да приемете, че не заслужавате щастие. Въпросът не е в нашата среда, а в това, което е вътре в нас. И почти всички нещастни хора имат една специфична черта.
10 НЕЩА, ОТ КОИТО ДА СЕ ОТКАЖЕТЕ, ЗА ДА СТЕ ЩАСТЛИВИ
В детството, ако имаме късмет, родителите ни са удовлетворили всички наши основни нужди. Учат ни как да си връзваме обувките, помагат ни да си мием зъбите, да си пишем домашните и ни приготвят храна. От това се нуждаят всички деца, за да живеят и да се развиват.
С времето добрият родител започва да учи детето си на независимост. Като пораснат, децата се научават да се грижат за себе си, сами да си приготвят храна и да се грижат за заобикалящата ги среда. Те се научават да започват връзка, изпълняват тези обещания навреме, решават дали искат да спортуват и избират дали да се държат прилично или не. И тогава те трябва да се справят с последиците от взетите решения.
Ако обаче детето никога няма възможност да почувства своята независимост (а това е отговорност не само за неговите решения, но и за удовлетвореността или недоволството му), то израства като незрял човек. Това е типичен резултат от нездравословна привързаност към родителите, по вина на която самите родители проектират чувствата си върху детето.
Като деца призоваваме родителите да решат проблемите ни. Това служи за основа на всеки навик и поведение, което в крайна сметка ни води до недоволство от собствения ни живот.
Ако човек не носи отговорност за думите и делата си, те стават реалност, застрашавайки всичките му взаимоотношения и причинявайки вреда на другите. Това е незрялост.
Ако не ни пука за тялото и дома ни, защото „не харесваме“ миенето на чинии или чистенето, това неизбежно води до хаос. Това е поредната проява на незрялост.
Ако някой ни провали, ние проектираме своето отхвърляне върху него и ставаме жестоки. Нашите дребни и пасивно-агресивни изявления ни карат да изглеждаме по-ранени, отколкото сме в действителност. Това също е незрялост.
Ако сме недоволни от траекторията на нашия житейски път, но в същото време решим да се оплачем, като безпомощно дете и не разработим стратегия, както го прави всеки възрастен, тогава ще останем нещастни. Това също показва незрялост.
Причината за нещастния ни живот се крие в нежеланието да носим отговорност за него.
