Една от най-заможните и известни двойки на царска България, Екатерина и Петко Каравелови, имат три дъщери - Радка, Виола и Лора. Наистина малко ще е, ако се каже, че сякаш прокоба тегне над тях - и трите завършват живота си по трагичен начин. Радка умира от скарлатина, когато е на две години, а Лора губи разсъдъка си от ревност по Яворов и се самоубива. Пътят на Виола е подобен и пак е белязан от любовни премеждия.
Виола е възпитана в аристрократичен дух, получила образованието си в най-елитния унниверситет в Петербург, но не се чувства никак добре в българското „висше“ общество, където е смятана за „стара мома“ на едва 20 години.
Вижте още: Фани Попова-Мутафова: Първата жена, осмелила се да пише историческа проза
Може да се каже, че Виола няма никакъв късмет в любовта. Първата ѝ любов, Андрей Ляпчев, не успява да се пребори за ръката ѝ, защото властната Екатерина Каравелова го смята за твърде беден. Следва „брак по сметка“ за Илия Белинов, син на известен политик от Демократическата партия.
След кратък и шумно обсъждан в обществото развод Виола изпада в депресия. Не вярва вече, че някога ще може да бъде щастлива и нещо хубаво ще ѝ се случи. До появата на Йосиф Хербст.
През мразовит февруарски ден в далечната1921 година двамата се венчават в софийската синагога и тя приема юдейската вяра с името Сара. За Хербст това също е втори брак.
Двамата много се обичат и създават отлично семейство, но много скоро ги връхлитат една след друга няколко големи трагедии. В началото на 1924 г. умира синът на Виола - Иван. Той е ученик в Робърт колеж, простудява се и заболява от пневмония. Изписват му лекарства от странство, свикват консилиум от най-добрите софийски лекари, но момчето си отива. Загубата е крах за крехкото емоционално състояние на Виола.
Вижте още: Любовни хроники: Елин Пелин, Стефанка и всичките му любовници
На 16 април 1925 г. е атентатът в църквата „Света Неделя“. Бомбата срива не само купола на храма, ами и цялото илюзорно спокойствие на Виола-Сара Каравелова-Хербст. Сред интелектуалците, обвинени като поддръжници на атентана, е Йосиф, който остро критикувал режима на Цанков.
На 16 април той е арестуван и закаран в Дирекцията по обществена безопасност. След това влиза в графата „Безследно изчезнал“ - също като Гео Милев, Христо Ясенов и още 148 с неизяснена кончина.
Виола обезумява. Пише до тогавашния председател на парламента Кулев, изпраща до всички вестници открито писмо до министър-председателя Александър Цанков. Не минава ден минувачите в София да не срещнат облечена от глава до пети в черно жена, по чието лице все още личат следи от минала хубост. Това е Виола Каравелова-Хербст, която продължава да пита: „Не сте ли виждали мъжа ми?“ И така цели 9 години Виола обикаля улиците, за да търси своя любим.
Майка ѝ Екатерина е прекалено заета с обществена дейност, наема болногледачка и няма време да се грижи за изтерзаната си дъщеря. Виола умира на 49 години в пълно умопомрачение и самота.
