Екатерина и Петко Каравелови имат три дъщери: Радка, Виола и Лора, но сякаш проклятие тегне над тях и трите завършват живота си наистина трагично. Радка умира от скарлатина, когато е на две години. Всички знаят за драматичното самоубийство на Лора, която ревнува до безумие Яворов. Днес ще ви запознаем със съдбата на най-голямата дъщеря на Каравелови – Виола.
Виола е родена на 14 септември 1884 година – красива, нежна и много кротка. Въпреки репутацията на фатална жена, която сестра ѝ Лора дължи на любовните си авантюри и унищожителната си връзка с Яворов, съвременниците твърдят, че Виола е по-красивата. Тя е мечтателна, меланхолична и изящна, с огромни сини очи.
След кончината на баща си, Виола се връща от Петербург, където учи в Елизаветинския институт - прочуто заведение за благородни девици. Възпитана в аристократичен дух, израснала с книгите на Мопасан и Чехов, които чете в оригинал, Виола се чувства не на място в българското „висше“ общество, където неомъжената дама над 20 г. се смята за стара мома. Майка ѝ, Екатерина Каравелова, забранява на Виола да се омъжи за младия политик Андрей Ляпчев, който е безумно влюбен в нея, защото според властната жена той е беден като църковна мишка, няма свое жилище, спи на тавана на редакцията на вестника.
През 1910 г. едно от големите светски събития в София е сватбата на Виола с Илия Белинов, син на известен политик от Демократическата партия – богата, изискана, аристократична сватба. Отново майка ѝ избира напетия и богат Илия Белинов. Семейството на жениха е богато. Тогава Виола е на 25 година, а Екатерина Каравелова сияе, че е омъжила сполучливо дъщеря си. Веднага след сватбата младото семейство Белинови заминава за Париж. Живее там две години. От брака им се ражда син Иван. Скоро обаче Виола разбира, че мъжът й не се интересува нито от нея, нито от детето. Той пилее с лека ръка наследството си по кръчми, жени и хазарт.
След кратък и шумно обсъждан в обществото развод Виола изпада в депресия. Не вярва вече, че някога ще може да бъде щастлива и нещо хубаво ще ѝ се случи. До появата на Йосиф Хербст. Чест гост в дома на Екатерина Каравелова, той обиква дъщеря ѝ Виола и през февруари 1921 г. двамата се венчават в софийската синагога и тя приема юдейската вяра с името Сара. За Хербст това също е втори брак.
Двамата много се обичат и създават отлично семейство, но много скоро ги връхлитат една след друга няколко големи трагедии. В началото на 1924 г. умира синът на Виола - Иван. Той е ученик в Робърт колеж, простудява се и заболява от пневмония. Изписват му лекарства от странство, свикват консилиум от най-добрите софийски лекари, но момчето си отива. Загубата е крах за крехкото емоционално състояние на Виола.
На 16 април 1925 г. е атентатът в църквата „Света Неделя“. Бомбата срива не само купола на храма, ами и цялото илюзорно спокойствие на Виола-Сара Каравелова-Хербст. Сред интелектуалците, обвинени като поддръжници на атентана, е и журналистът, остро критикувал режима на Цанков.
На 16 април той е арестуван и закаран в Дирекцията по обществена безопасност. След това влиза в графата „Безследно изчезнал“ - също като Гео Милев, Христо Ясенов и още 148 с неизяснена кончина.
Виола обезумява. Пише до тогавашния председател на парламента Кулев, изпраща до всички вестници открито писмо до министър-председателя Александър Цанков. Не минава ден минувачите в София да не срещнат облечена от глава до пети в черно жена, по чието лице все още личат следи от минала хубост. Това е Виола Каравелова-Хербст, която продължава да пита: „Не сте ли виждали мъжа ми?“ И така цели 9 години Виола обикаля улиците, за да търси своя любим.
Майка ѝ Екатерина е прекалено заета с обществена дейност, наема болногледачка и няма време да се грижи за изтерзаната си дъщеря. Виола умира на 49 години в пълно умопомрачение и самота.
