В забързаното ежедневие най-добрите съвети за отслабване често са прости идеи, които лесно могат да се спазват. Ново изследване посочва две такива: по-дълго нощно гладуване и по-ранна закуска. Изследователи, ръководени от екип от Института за глобално здраве в Барселона (ISGlobal) в Испания, анализират данни за храненето и теглото на 7074 души на възраст от 40 до 65 години и установяват, че ранната закуска и ранната вечеря без хранене между тях са свързани с по-ниски стойности на индекса на телесна маса (ИТМ) след пет години.
Въпреки че ИТМ е проблематичен показател за затлъстяване, резултатите допълват нарастващ брой изследвания, които разглеждат как времето на хранене влияе върху здравето, съобщи Science Alert.
В този случай изследователите смятат, че откритията им може да са свързани с циркадните ритми на тялото – онези вътрешни биологични часовници, които работят на 24-часов цикъл и подават сигнали на тялото кога да почива и кога да бъде активно.
Още: Диета през носа: Научно доказани аромати, които мигновено убиват глада ви
Какво значат резултатите от изследването
„Нашите резултати, в съответствие с други скорошни проучвания, сочат, че удължаването на нощното гладуване може да помогне за поддържането на здравословно тегло, ако е съпроводено с ранна вечеря и ранна закуска. Смятаме, че това може да се дължи на факта, че храненето по-рано през деня е по-съвместимо с циркадните ритми и позволява по-добро изгаряне на калории и регулиране на апетита, което може да помогне за поддържането на здравословно тегло“, каза епидемиологът Лучиана Понс-Муцо от ISGlobal.
Изследователите използват няколко статистически метода, като са отчитат променливи като възраст и сън. Те установяват, че по-късната закуска и по-честото хранене са свързани с по-висок ИТМ, докато по-дългото нощно гладуване е свързано с по-нисък ИТМ. „Тези връзки бяха особено очевидни при жените в пременопауза“, пишат изследователите.
Екипът провежда и клъстерен анализ, за да групира участниците въз основа на хранителните им навици и да разгледа разликите между половете.
Още: Тази малко известна диета показва впечатляващи резултати
Една от групите включва само мъже: лицата в тази категория е приемат първото си хранене след 14:00 ч., гладуват средно по 17 часа и по-често консумират алкохол, пушат и са безработни.
„Това, което наблюдавахме в подгрупата от мъже, които практикуват периодично гладуване, като пропускат закуската, е, че тази практика няма ефект върху телесното тегло. Други интервенционни проучвания с участници със затлъстяване показват, че тази тактика не е по-ефективна от намаляването на калорийния прием за намаляване на телесното тегло в дългосрочен план“, заяви епидемиологът Камил Ласале от ISGlobal.
Проучването не е структурирано по начин, който да докаже пряка причинно-следствена връзка, но тук има някои значими зависимости. Ако в момента пропускате закуската, за да се опитате да намалите калориите, може би ще е по-добре да преместите времето за вечеря по-рано и да закусвате.
„Съществуват различни начини за практикуване на т.нар. периодично гладуване, а нашето изследване разглежда един от тях – нощното гладуване“, обясни Ласале.
Още: Ядене само на месо? Ето какво се случва с тялото
Изследователите предполагат, че някои от вътрешните биологични ритми, с които дългият нощен пост и ранната закуска биха могли да се синхронизират по-добре, са свързани с регулирането на производството на инсулин и управлението на натрупването на мазнини – въпреки че са необходими допълнителни проучвания, за да се потвърди това със сигурност.
Сънят също може да играе роля тук. Знаем, че достатъчното количество сън е от решаващо значение за здравето ни, а тези хранителни навици може би са най-благоприятни за това.
Бъдещи изследвания биха могли да проследят по-големи и по-разнообразни групи от хора за по-дълъг период и да тестват конкретни режими на хранене в клинични условия.
„Нашето изследване е част от нововъзникваща област на научните изследвания, известна като хрононутриция, която се фокусира не само върху анализа на това, което ядем, но и кога и колко често се храним“, каза епидемиологът Анна Паломар-Крос от ISGlobal.
Източник: БГНЕС
